Вчера под един мой ФБ пост ми припомниха едно от любимите послания на Ницше: „От всичко написано най-обичам написаното със собствената кръв“. Изпитвам изключително уважение към хората, които пишат с душа и сърце. Малцина имат доблестта да казват, още по-рядко, да пишат истината, да хвърлят камък в блатото без да се плашат от калните пръски.
Ти си от тези хора, приятелю. Четох няколко пъти последната ти статия. Дълго време се чудих защо си я нарекъл „Без заглавие“. Ти прекрасно знаеш, че точно заглавието продава. Кой ще прочете тема, която не става ясна още в анонса? Подозирам, че въобще не се вълнуваш дали ще я четат героите на гневните ти послания. Хората без физиономии, без позиции, без дързост, без вяра, без мечти. Тези, за които няма заглавие.
Сигурен съм, че си уморен, приятелю. От нагли кметове, от некадърни чиновници, от лицемерни управители, от надменни началници. Нямам съмнение, че си отвратен от това, което се случи днес в парламента на общината, от отговорните фактори, за които синтетичните наркотици са „хранителни добавки“, от съветниците, които оправдават закононарушенията на колеги с „човешки слабости“, от кмет и председател на общински съвет, които четат правилата по целесъобразност, от съветници, които удобно гласуват ограбването на местните граждани. Дори да пресилваш няма как да противореча на това, че определяш общинския съвет като „сбирщина“. Най-малкото защото там личните интереси са почти колкото избраните представители. Една случайна група от хора, склонни да противопоставят его вместо аргументи за и против обществения интерес. А една случайна група хора е твърде близо до твоята дефиниция. Моля те, обаче, не пропускай да напомняш, че в тази твоя „сбирщина“ има откровени наивници и рафинирани лапачи. Такива, които продават обществения интерес за шефско място, добито през последните месеци, за старо корпоративно приятелство с изгледи за мазна изгода, за спокойствието на роднините, окопани в общинската администрация. Да, има и такива, които разменят достойнство за мърлявата шапка на шофьорчето, което ще слугува на господарите или за химеричното обещание за сладка работа. Само, че те са част от пейзажа, пешчици, които днес ще преместят, но утре ще изритат.
Не ги съди жестоко, приятелю. Не всички са мечтатели, някой са само гладни. Осмислят живота си с един пълноценен храноден – с първо, второ и трето. Живеем в град на зависими. От работата, от началника, от партийните другари, които посвещават в далавера, от обещанието да се докопаш до сочно парче от новопечаща се баница, от ДПС, което крепи кмет и областен управител, от общественото мнение, от насмешката на комшията, от амфетамините, от наградата да получаваш началническа заплата, от камерите по улиците, от подслушаните телефонни разговори, от децата, които не искат да бъдеш родител лузър, от манипулациите на ловешката преса, от собствения страх, от неясното утре. Живот е зависим, но познат, беден, но спокоен, празен, но дълъг. Кой ще променя живота, когато му носи един пълноценен храноден – с първо, второ и десерт? Откъде ти хрумна, че твоите съграждани са мечтатели, бунтари или, пепел ти на езика, революционери. Те са хора зависими и гладни.
Сигурен съм, че си уморен, приятелю. Знам, че ти писна, виждам, че с едното око се оглеждаш отвъд Калотина. Но сега вече знаеш, че под знамето на честта има само няколко души. Алтернативите пред теб не са никак много. Можеш да прибереш знамето и душата вкъщи на най-тъмното и хладно място. Можеш и да продължиш напред, но тогава ще трябва да престанеш да гледаш в лицата на хората без физиономии или в оковите на зависимите. Бъди убеден, че най-силните спомени са тези, които ти предстоят, а най-хубавите хора те чакат някъде по пътя. Може би някой от тях няма да живеят единствено за пълноценния храноден – с първо, второ и десерт. Тогава, надявам се, всяка статия ще има заглавие.
какво по дяволите ми прави мотора в страницата на lovechtoday….
asd