Из сборника: “Песни от града на сребристия Осъм”
От Радка Рашева и Албена Йончева
ВАСИЛ СТОЯНОВ (1880-1962)
ПРОСЛАВА НА гр. ЛОВЕЧ
Сред пазва къдрава, зелена,
прикрита в навес от скали:
там Осъма снага студена
извива, леко шумоли.
Там грозда тегне на лозите –
гора от люляка цъфти;
там нощем греят висините
и вездят речните води.
Там Стара планина с гръб снежен
изрязва ведри небеса;
там славеите със химн нежен
зората срещат в цвят и роса …
Там всякой камък, стряха, помни
от низ вековен, що мина
бран, подвизи и дела огромни
за род и родна бъднина.
Ти, син на Ловеч – кът от рая –
глава във спомени склони!
На края роден – хубост и омая
ела, ела се поклони …
1935 г.
През 1937 г. по този текст е написана и музика
Текст: Васил Стоянов
Музика: Данаил Василев