Лошата страна на демокрацията – част 2

Павлин Иванов

„Съединението прави силата“ – това пише на стената на Народното събрание. Всичко знаем за този надпис. Не всички обаче сме се замисляли и разбрали за какво иде реч. И не защото не можем да четем, а защото не искаме да разберем.

Много екстравагантни искания поставиха различни групи протестиращи в цялата страна. Едно от тях е да няма партии, т.е. да няма обединения, следователно да няма сила.

Не мисля, че има българин с поне малко здрав разум, който да смята, че е представен от някоя партия. Факт! Безспорен проблем! Но също така не мисля, че има българи, обединени на базата на общи цели, визия, път за постигането на целите. За да не бъде голословен, ще дам примери от Ловеч.

В Ловеч няма бизнес сдружение на дребния бизнес, което да работи, почти всички малки предприемачи са на прага фалита и още по-страшното, от нетни платци (данъци, осигуровки) да се превърнат в нетни получатели (социални помощи, обезщетения за безработица).

В Ловеч няма неправителствена организация, която да представлява дори и минимално част от гражданството с цел защита на неговите интереси. Аз съм председател на такава, която също не работи.

В Ловеч няма партия, която да представлява нещо различно освен щенията на някой отлепил се в етера местен лидер.

В Ловеч няма общност на майките, която да поставя реалните им проблеми и истински да търси път за тяхното решаване.

В Ловеч има квартални съвети, които би трябвало да представляват жителите на даден квартал, но реално са креатури на една партия.

Ето и въпроса: След като тук, където се познаваме, знаем си до болката проблемите, знаем пред кого да ги поставим и имаме инструментите за въздействие и контрол върху местната власт, не можем да се обединим в смислена кауза, защо очакваме това да се случи на национално ниво?

Тук в Ловеч не можем да се обединим и да се преборим за велоалея. Не можем да се обединим и да извоюваме за да се сложат табели с разписанието на автобусите по спирките. Не можем да се обединим и да извоюваме дори една спортна или детска площадка. Ще кажете – това не са проблеми. Не, това са проблеми, които могат да получат незабавно решение, стига да се обединим. Но, лошата страна на демокрацията е, че нейното функциониране зависи от всяка една личност.

Тези примери дават простичкият отговор на въпроса „ЗАЩО“ не ни се получават нещата. Защо не живеем по-добре заедно.

От тук идва и простичкият извод – как, след като тук в Ловеч не можем да се обединим за да решим местните си проблеми, тези, които можем и зависят от нас, искаме това да се случи в България. Няма начин, освен ако не се променим и не разберем – всичко зависи от нас.

Лошата страна демокрацията е изродена и в това, че по-гръмогласния, арогантния, нахалния, почти винаги печели, защото почти никой не иска да си създава проблеми и се утешава, спасявайки се поединично.

В дните на протестите се нагледах на чудовищна липса на елементарно познаване на устройството на държавата, пък била тя и България. От телевизионният екран се чуха потресаващи искания. Ще сведа едно от тях на ниво Ловеч.

Огромна част от протестиращите искат те да решават пряко. Чудесно. Въпроса е кога и до какво ще доведе това?

Средностатистическия българин работи, грижи се за семейството си, за дома си. Кога ще се подготви за да даде мотивирано мнение например по регулацията на монополите – на работа, след работа, докато спи? Кога? Кога ще го защити това мнение? А ако има противоположно мнение, на друг средностатистически българин, кое от двете ще бъде по-доброто и по-правилното?

Примерът е много прост. Вашето четиричленно семейство иска да отиде на почивка. Вие искате в Китен, съпругата ви в Каварна, едното ви дете на Банско, друго на село. Какво и да реши семейството ви, ¾ от него ще са недоволни.

След колко време по този сценарии ще се стигне до решение и кой ще носи отговорност за последиците от взетото по този начин решение?

Искам! Да, това е ключовата дума. Но тя води и до следствия – какво е постигнато, контрол как постигнато се спазва, активни действия, когато постигнатото не се изпълнява както трябва. Кой ще го прави? На всеки 10 години протести с мъгляви и екстравагантни искания? Едва ли това е доброто решение.

А решението е много просто – всеки да работи това, което най-добре разбира и оказва активен, безкомпромисен контрол върху своите политически представители, местната и национална власт. Инструменти за това има, те са работещи, но изискват нещо просто, което на този етап го няма – обединение и активна позиция.

Не е ли по-лесно да накараш, да притиснеш, да принудиш някой политик да работи за гражданските интереси, сравнено с това, всеки един да измине този път на обучение по всеки един проблем?

Защо трябва 7 милиона да се образоват по темата за регулиране на монополите, вместо да бъдат притиснати 240 души да направят това в интерес на всички българи. Конкретни примери на местно и национално ниво мога да дам много. Работещи примери, такива, които са успешни и довели до реална промяна. Това не са лозунги и празни думи. Писал съм за много такива на местно ниво.

Без да опростявам и без да мнението ми да е панацея за решаване на всеки един проблем, смятам, че всяка група хора в различните си качества трябва да намери начин, да се обедини и да защитава своите интереси. Бизнеса да създаде свои работещи бизнес сдружения. Гражданите, в зависимост от своята компетенция и интереси – граждански сдружения. Те да дефинират ясно исканията и предложенията си, да бъдат поставени и да бъде изискано взимането на добро за общността решение, което да бъде контролирано как се изпълнява.

Да, лошо е да живеем в демокрация, защото всичко зависи от нас и няма кой друг освен нас да защитава правата и интересите ни. А това става с обединение, защото то дава така нужната ни сила за промяна, каквато всеки един от нас иска.