Децата на Ловеч днес навръх 1 март украсиха с мартеници дърво на площад „Екзарх Йосиф I”, съобщават от Община Ловеч. Инициативата е част от съвместните прояви на община Ловеч за отбелязване на празника на Баба Марта. Идеята за това е на Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии в Ловеч като част от изявите й по проекта „Успех”, ателие „Иновативен дизайн”.

Възпитаниците на гимназията по кожарство окичиха дървото пред дом „Преслав” с мартеници, собствено производство, обвиха ствола му в бяло и червено, а в короната му поставиха щъркел – като предвестник на пролетта. Това е тяхното послание към гражданите и гостите на Ловеч, в което им пожелават здраве и благоденствие. Да поставят и своя мартеница на дървото, призова гражданите на Ловеч „внучката” на Баба Марта – Сладжана Павлович. Десетокласничката от гимназията по кожарство, облечена в цветовете на класическата българска мартеница, целия следобед раздаваше в центъра на Ловеч символа на пролетта. По-късно към нея се присъедини и Баба Марта – Цветомира Петрова от Общинския ученически съвет, деветокласничка от Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги. Тя припомни на организираното тържество по случай празника Първи март легендата за мартеницата. Малки и големи бяха поздравени от доброволците на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев”, от децата от Ресурсния център и от зам.-кмета на община Ловеч Пламен Петков. Баба Марта и мартеницата са символ на вярата, надеждата и доброто настроение. В днешния слънчев ден всички ние тук сме в добро настроение, пожелавам ви да го запазите и да бъдете здрави, за да имате енергията, нужна за изпълняване на целите в живота. С тези думи поздрави присъстващите Петков.

След това под звуците на весели детски песни, огласили площада, всички се отправиха към дървото, на което поставиха своите мартенички.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, значи, че годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до Първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Някъде пък мартениците се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичват на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река, „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички на 1 март окичват на роднините и приятелите си бяло-червения символ на пролетта.