Павлин Иванов
В Ловеч има много интересни сгради, запазили своя чар, дух и красота. Или поне така би трябвало да бъде. Поне в центъра на областният град. За съжаление обаче, истината е доста различна.
В самият център на люляковият град, една красива сграда е на път да бъде обезкостена. В буквалният смисъл! Красивата къща, в която до скоро се помещаваше хранилището на Регионалният исторически музей е окрадена, рушаща се и опасна.
На това отгоре, вече са изпочупени прозорци и врати, личат следи от извадена и строшена вероятно стара електроника, а дворът е превърнат в бунище.
Припомням, че в нощта на 9 срещу 10 май на 2012-та, точно преди празника на град Ловеч, таванът на Историческият музей в сградата на бул. „България“ падна върху съхраняваните документи свързани с историята на Ловеч след Освобождението. Изключителното ценният архив на нашият град за радост не пострада. За радост, няма и пострадали служители.
От тогава до сега – пълно безхаберие и тотална безотговорност! И това в центъра на областен град и общински център.
Интересно ми е с какви мотиви и намерения Община Ловеч иска да получи от държавата имота на бившата Казарма, след като не може нито да опази, нито да обезопаси една малка къща в центъра на Ловеч?
Не съм наясно какво смята да прави администрацията на кмета Казанджиев, Общински съвет, институциите, отговорни за безопасността на сградите. Трябва ли сградата да падне, не дай Боже върху някого, за да се предприемат мерки?
КОЙ е виновен за всичко това? КОЙ?
Затаиха истината на 20 декември, когато аварийно спря 5-и реактор, укриват случилото се и на 25-ти в 19 часа
Става дума за две аварии в две различни съоръжения на V блок.
* Първата авария на 20.12., втората е на 25. 12. при опита за пуск.
* Първата е в турбогенератора, а втората – в паропрегревателя-сепаратор.
* Първата е в нерадиоактивната част, но явно мащабът й не е незначителен, както ни го представят, а е такъв, че е оказал сериозно влияние на работата на реактора, бил е подценен и съответно е задействала светкавично аварийната му защита.
* При втората ситуацията е същата, но този друг апарат е на границата между радиоактивната и нерадиоактивната част – между т.нар. 1 и 2 контур. И затова е много по-сериозна.Точно там е опасността за изпускане на радиация, понеже е възможно да става дума за пробив в 1 контур (така сочат източниците ми, но ми И трябва време да проверя надеждността на информацията им). Литературата и специализирани анализи сочат, че точно това съоръжения е относително ненадеждно и авариращо заради корозия и при руските, и при западните реактори, но при руските надеждността му е около 60-70% от западните (не съм русофоб, по други параметри на реакторите пък руснаците превъзхождат Запада). При голяма повреда ремонтът е продължителен по време и много скъп – достига дори стойности от 50 млн. долара. Освен това тежък проблем е дезактивацията на евентуалното радиоактивно замърсяване.
На 20 декември в профила си във фейсбук съобщих за аварията в пети блок. Официалните институции се тутаха над 6 часа и ако не бях почнал да проучвам случилото се, надали щяха да оповестят информацията, макар и със закъснение и след като изчакаха началото на новините по националните телевизии.
http://forumat-bg.com/ikonomika/2835-aec-kozlodui-tejka-avaria