Павлин Иванов

Да, гневен съм! Да, момента надали е подходящ! Да, опитвам се да подхождам с разбиране!

Но, в нищо от това не виждам решение. Не виждам и разбиране и елементарни управленски решения и знам, че не ни очаква нищо добро, защото всеки, който трябва да взима смислени решения се сърди, вместо да намира адекватни изходи!

Преди няколко дни, майката на съпругата ми се почувства зле. След обичайното разтакаване между различни лекари, проведени консултации с наши приятели – лекари, стигнахме до болницата. Половин ден отнема разтакаването между етажите, кабинетите и отделенията, с възрастна жена, която почти не може да ходи. Без количка, без санитар, хваната от двете страни, влачена от мен и жена ми по коридорите на болницата.

Истината е, че срещнахме както добри и истински загрижени хора – лекари и сестри, така и безчувствени и отчаяни от реда и случващото се в тази болница медици.

Предният ден беше направен бърз тест на жената. Отрицателен. При постъпването й в отделението, беше направен задължителния, отново бърз тест – този път положителен. За два дни, два различни резултата. Но не това е важното.

Жената беше пренасочена към инфекциозното отделение. С всички необходими документи, скенери, папки. Хората в отделението са уморени, почти на прага издръжливостта си, повечето на възраст, в която трябва да се наслаждават на контактите с деца и внучета, но все пак, учтиви и добронамерени.

Но ..

След настаняването, последва въпроса – а кой ще остане да я гледа? В инфекциозното отделение!?!? С хората, които са пострадали от гадния вирус.

Знаете, че нямаме хора. Просто няма кой да работи, остават по една сестра нощем и не може да се справи с два етажа болни. Разбирам! На всички е тежко. Но в ковид отделение, да трябва да остане здрав човек, да гледа заразения си роднина? Това, няма как да разбера.

Здрав човек, да остане да гледа заразеният си с ковид близък! Повтарям, в случай, че не сте прочели и не сте осъзнали.

В тази ситуация, нямаш избор. Ако не остане някой с болната, мача е свирен. Тя не може да ходи вече от слабост.

Организирахме се, съпругата ми остана да се грижи за майка си.

След почти цял ден в болницата, пред Бърза помощ, скенери, липса на колички, след цял ден носене на тъща ми, чакане, ходене от етаж на етаж, разговори, обяснения, успях да си тръгна. Всичко беше като някакъв абсурден филм, в които участвам. Убеден съм, че в този филм участват стотици хиляди българи, минали преди мен и семейството ми през това.

Прибрах се, бях едновременно разгромен от случилото се и бесен, гневен. Трудно ми беше да осъзная, че здрав човек, родител на двама сина, трябва да избира – да остане да гледа майка си в ковид отделението или да я зареже, за да опази децата си. Ако някой ми беше разказал това, мога да се закълна, щях да си помисля, че това е поредната гадна клюка, поредното злословене срещу правителство, система, държава. Признавам си, така бих реагирал. Но, истината е, че го видях, от първо лице!

Никога досега не съм вярвал, че в отделение, в което най-стриктно трябва да се спазват редица условия, доброволно, сам, трябва да влезе човек за да гледа близките си! Във всяко друго отделение бих разбрал, но в инфекциозно! Не, не и не!

Обадих се на Директора на РЗИ Ловеч. Обясних подробно всичко. Зададох нормалния въпрос – това нормално и редно ли е, външен човек, здрав при това, да трябва да влезе като гледач на близките си в инфекциозното отделение. Системната беше задействана и макар чак днес, в болницата е била извършена проверка.

Резултатите – вместо да разберат, че заради сбърканото управление на болницата и тоталната незаинтересованост на Министерството на здравеопазване (собственик на мажоритарния дял в болницата), лекарите, сестрите, санитарите и ние, имащите нужда от здравна помощ, просто сме жертви на цялата скапана система, излезе, че съм виновен аз. Защото съм видял цялото недоразумение и съм имал наглостта да подам сигнал!

И ако аз съм свикнал да бъда обвинявам в какво ли не и не ми дреме от мислите на хората, не мога да приема и няма да приема, заради неспособността на някой директор или министър да бъде обвинявано семейството ми! Отказвам и няма как да стане.

Мина една година от началото на пандемията.

Повече от 365 дни, в които директорът на болницата, министърът на здравеопазването и всички ръководители, не можаха да намерят 10 лекари и 10 сестри, които да назначат на работа в болницата в Ловеч!

Мина една година, в която всички подкрепяхме болници, щабове, хора, в битката им за нашия, а и за техния живот и здраве. Не може да бъде нормално, днес, в 21-и век, в европейска България, в силно заразно ковид отделение, в пандемия, да няма кой да гледа болните!

След изляти милиарди за какво ли не, да не са се намерили пари за заплати на още 10 медици! Не го приемам! Не го разбирам!

Тъй като знам, че написаното ще достигне до много хора, ще се обърна към медиците и техните шефове:

Уважаеми лекари, сестри, санитари, това, че искам системата ви да работи нормално, да сте осигурени и работите професионално, не е насочено срещу вас. Напротив, помощ за вас е да имате необходимия персонал, да работи спокойно и професионално.

Насочено е срещу вашия борд на директорите, които взимат или по-скоро не взимат адекватни решения. Насочено е срещу ресорните заместник министри, срещу министъра на здравеопазването и всякаквите дирекции, които не са направили така, че работата ви да е регламентирана, достойна и чисто професионална.

Уважаеми пациенти и близки на болните, стига си мълчахте! Всички виждате от първо лице какво се случва, когато има нередности и когато наистина получавате качествена грижа.

Похвалете, подкрепете добрите лекари, сестри и санитари. Те имат нужда освен от заплата и от признание и уважение.

Съобщете за незаинтересованите, непрофесионалистите, за грешките в системата, подавайте обективни сигнали. Само така може да бъде поправено това здравеопазване. И по този начин добрите лекари и сестри няма да бъдат жертва на лошото управление или недобросъвестните си колеги. Пациентите и техните близки няма да бъдат поредната жертва на системата.

Специално се обръщам към Министъра на здравеопазването, независимо как се казва днес и как ще се казва утре:

Г-н Министър, не искам да ви разбирам и да ви влизам в положението, че имате много работа, грижи и проблеми. Всеки от нас има близък, който влиза в досег със системата на българското здравеопазване. Лично аз, ви обвинявам, че във вашата болница в областния град Ловеч, не сте осигурили персонал, не предлагате здравна грижа на необходимото ниво, не се интересувате от живота и здравето на хората тук.

Обвинявам ви, че вече десетки години не можете да назначите един компетентен директор на нашата болница. Не бъркайте добрите професионални способности на един лекар с мениджърски възможности! За да дава живот нашата болница, за да опазва здравето на жителите на област Ловеч, трябва нещо различно от лекар – професионалист. Необходим е съвременен мениджър. Ако не го разберете, тепърва ще получавате още упреци и обвинения.

 

И последно, но е и по важност. Майката на съпругата ми е с множество заболявания, но същевременно талибан – няма корона вирус, всичко е за пари, световна конспирация и познатите неща. Много разговори и усилия костваше това, да се ваксинира. Явно доста късно. За съжаление, такива като нея са прекалено много. Този текст е и за тези, които заради фундаментализма си, де факто поставят живота и здравето на близките и познатите си в опасност, а здравната система в описаното положение.

Не давам съвети и не влизам в спорове по темата. Всеки носи отговорност за собствените си решения. Когато не дай Боже ви се наложи да стигнете до болница като нашата, сами ще се убедите. Дано не ви е късно.

Това е