Здравейте, скъпи граждани на Ловеч, областни управители, МВР и институции

Стела Цакова / 16 години / град Ловеч

Здравейте,
скъпи граждани на Ловеч, областни управители, МВР и институции. Приятели, шофьори и бъдещи притежатели на Свидетелство за правоуправление. Живея в град Ловеч и искам да се обърна към всички жители с една добронамерена молба! С зов за внимание!

Всички ние виждаме какво се случва със всяка изминала минута по пътищата. Свеждаме погледи и изказваме съболезнования, но редно ли е да се стига до там? Редно ли е граждани!? Не е ли по-добре на лицата ни да има усмивки вместо скръб, децата ви да излизат и да се прибират спокойни, а не изплашени, а дори някой да не се приберат повече никога. Не е ли по-добре да намерим начин да спасим невинните животи, отколкото да скърбим за загубата им. Когато нещастието ни сполети вече е късно! – Нито думите ще променят случилото се, нито ще върнат загубеното… Но ако се постараем един на друг да си дадем съвет, да си помогнем без упреци, а с добро ще направим нещо хубаво.

Не всеки ще разбере молбата ми, но един да я разбере е постижение. Този „един“ може да е спасен, тъй като ще се е замислил над нещата. Колкото повече, толкова повече. Опитайте се да вникнете в редовете и в думите.

Един за някой познат и за повечето непознат човек се опитва да ви помогне. С най-добри чувства изказвам мнението си. В живота е така обаче, че никой не е застрахован от нищо. Една капка вода може да е фатална за всекиго от нас. Камоли за подобни ситуации, които ни връхлитат една след друга. Но нека имаме едно на ум всички- Тези, които сядат зад волана, ние пешеходците, малките деца, старите хора..всички ние нека излизаме по вразумени, по предпазливи.

Нека се опитаме да спасим невинното, то принадлежи на света..както и всички ние. Мястото ни е сред живите! Сред тези разумните. Тези, които могат да вникнат в думите ми и молбите ми и да си дадат сметка какво е един миг. Как сега сме тук, а в следващия вече завинаги се изпепеляваме заради невниманието на хората, от които сме заобиколени.

Нека се борим до последно най-милото ни да си е сред нас..било то дете, внук, приятел, родител и прочие. Хора сме, но не всички са човеци. Убийци сте не го ли осъзнавате, че завинаги оставате черни в очите на хората. Оставате черни в душите си. А всичко може да е много по различно. Всичко зависи от постъпките ви.

Недейте да пиете и да карате! (ФАТАЛНО)! НЕ си позволявайте да се движите със скоростта на самолет! (ФАТАЛНО)! НЕ експериментирайте с колите , на които скоро сте седнали! (ФАТАЛНО)! НЕ пренебрегвайте знаците сложени за да ви предпазят!(ФАТАЛНО)! НЕ позволявайте да се погубим!! НЕ!(ФАТАЛНО)!

Що за живот ще имате, що за души, като едва млади попаднете зад решетките?

Там ли е мястото ви?

Това ли искате да бъде остатъка от живота ви?

Да живеете с болката и вината, че сте отнели невинен живот?

Нека всички си дадем сметка за случващото се! Нека си помогнем и бъдем по-спокойни. Ако по някакъв начин с молбата си засягам някого моля, да приеме извиненията ми!

Отново споменавам, че молбата е добронамерена, защото на всички ни е нужен живота и не е редно да го губим така нелепо. Днес едно дете, утре друг, трети човек, пети възрастен човек и малко по малко се погубваме! НЕ!

Благодаря на всички, които ще откликнат на написаното, ще се замислят и може би ще си кажат “ Това е моят живот и той е ценен! Искам да продължа да бъда част от него! Не желая да ми бъде отнет!

Заслужавам да живея, както аз така и всички останали!!“ Има ли желание, има и начин. Нека заради самите себе си докажем, че можем и ще променим нещата. Благодаря