Жанина Илиева
Троянският поет Дачо Господинов призна в Ловеч, че в него са примирени две същности – на Ахил и Хектор, на завоевателя и обсадения. Дошъл като завоевател от Разград, откъдето е родом, той остава завоюван в Троян, където е семейството му. Неговата книга „Все по-нататък“ бе представена от поетесата Пенка Грошева, стихове от поетичната сбирка рецитира Христина Иванова. С музикални изпълнения на пианото участва Невена Пеева, която е възпитаничка на музикалната школа в Ловчанското читалище „Наука“. Нейн преподавател е Даниела Павлова.
Новата поетична книга на Дачо Господинов е писана около 8 години. В нея са събрани 40 стихотворения. Предпочетена е кратката поетична форма. В нея са уловени животът такъв какъвто е, съвременният творец, модерният човек, разкъсван между материалното и духовните си стремежи, каза Пенка Грошева.
Представено бе слово на редактора на книгата Росица Пиронка, в което се казва: „Все по –нататък“ е естествено продължение на поредицата стихосбирки на Дачо Господинов. Заглавията на книгите му са виртуално пътуване – „Понесен от светлината“, „Стихобитие“ , „Пред автогарата“ , „Все по-нататък“ неизвестно накъде, или няма значение накъде ,важно е движението, дори то да идва само от ехото. Ехото на принтерния лист. Измерението на човешкото, останало в свят на разпади, изменност, обърканост, забързаност, суета, с една дума отровен делник. Как да се опазиш, как да се съхраниш, как изобщо да продължиш? Да продължиш да /се / обичаш? „и виждам как/ все по-нататък,/ към безкрая,/ се разтваря/ възможната ми безпределност.“ От перото на поета капе кръв. Чрез болката се познава истината, но до колко си струва жертването.
Силуети в чашата с кафе, животът ни е силует, такъв неясен, преминаващ едва забележимо с тревогата дали изобщо има някаква сянка, дали движението не е само халюцинация, дали това е и трябва ли това да е същността на житието ни. Светулкови думи срещу низост, срещу подлост. Независимо поетичен или не е животът, авторът се оставя на крилете на светлината. „че и след поредния несбъднат свършек пак ще има изгрев…“
