91 710 лева са спестени от Общински съвет през 2025г. Тези пари са върнати обратно от бюджета на Общинския съвет в бюджета на Общината. Там, по думите на началник отдел „Бюджет, финанси и контрол“ г-н Димитров са потънали непроследимо.Когато има такава икономия, парите се пренасочват със заповед на кмета В комисия поисках информация за какво са похарчени тези пари, защото насочването им е показателно за приоритетите на управлението. Всяко управление е принудено да съчетава желанията с възможностите си. Но когато една такава немалка сума непредвидено постъпи в бюджета, с нея може да се постигне ОЩЕ НЕЩО.
Това нещо е символно, знаково, показателно за приоритетите. Затова запитах за тези пари. От дългите обяснения не стана ясно как и за какво са похарчени. Потънали са в бюджета. Но липсата на информация също е информация. Щом липсва знакова инвестиция и проследимост – явно целта е била и тези пари да потънат, както и целият многомилионен бюджет на общината вече трета година потъва. Без видими резултати, вероятно захранвайки едни и същи „обръчи от фирми“.
Но „ИКОНОМИЯТА“ на пари от бюджета на съвета има и друго измерение. Общинският съвет решава въпроси във всички сфери на човешка дейност – от градоустройство и дърводобив до образование и управление на отпадъците. Общинските съветници не са „специалист по всичко“. Общинският съвет, за да взима обосновани решения има нужда от експертни съвети.
През 2024 г. и 2025 г. кметът искаше драстично увеличение на таксите. Таксите трябва да са разходно оправдателни – трябва да покриват разходите на общината по издаването на документите, без да генерират допълнителни приходи. В отчаян опит да оправдае високите цени, администрацията показваше очевидно неверни разчети. Аз доказвах съвсем друга теза. Получи се „дуелна ситуация“ – моята дума срещу тяхната.
В специално създадената за целта комисия, исках да възложим на независим експерт проверка на разчетите на общинската администрация – поне на няколко цени. Отговорът (от тогавашния председател на съвета Тихолов) беше „пари няма“. Явно пари е имало, не е имало нужда от експертно становище, потвърждаващо моите тези. Общинският съвет икономисва дори за един скромен абонамент за правна система – „Апис“ например, който при нужда да е на разположение на общинските съветници. „Икономията е майка на мизерията“ в този случай важи с пълна сила. Всъщност, оказа се, че от бюджета на съвета тогава (2024 г.) са прехвърлени към общинския бюджет 98 880 лв. Пари е имало.
Още един щрих към икономиите от бюджета на Общинския съвет беше грозното популисткото предложение, внесено от управляващите съветници да си намалим възнагражденията – с цел икономии, а и да покажем съпричастност с трудното финансово положение на общината. Гласувах против, първо защото категорично не считам, че съм съпричастна към трудното финансово положение на общината – за това вина имат кмета и подкрепящите го златни пръстчета, но със сигурност не и аз.
В зала им казах, че никой не може да ги спре да си даряват ежемесечно част от възнагражденията, щом считат че са им много и че не ги заслужават. Обаче не го правят – нито гласувалите ЗА това предложение, нито вносителят му. А самото предложение не бе прието! Защо не го приеха? Имат си мнозинство, приемат каквото си поискат – имоти, кредити, дългове – всичко! Защо не приеха и това? Защото то не беше направено за да се приеме, а за да хвърли прах в очите на избирателите, за да казват: „ние (добрите) предложихме икономии, но те (лошите) не искаха.“
986 дни без бъдеще за Ловеч вече отминаха, остават 475.
Ако достигнат края на мандата си
