obs 3107262 Красимира Дренчева: 986 дни без бъдеще за Ловеч вече отминаха, остават 475. Ако достигнат края на мандата си91 710 лева са спестени от Общински съвет през 2025г. Тези пари са върнати обратно от бюджета на Общинския съвет в бюджета на Общината. Там, по думите на началник отдел „Бюджет, финанси и контрол“ г-н Димитров са потънали непроследимо.
Когато има такава икономия, парите се пренасочват със заповед на кмета В комисия поисках информация за какво са похарчени тези пари, защото насочването им е показателно за приоритетите на управлението. Всяко управление е принудено да съчетава желанията с възможностите си. Но когато една такава немалка сума непредвидено постъпи в бюджета, с нея може да се постигне ОЩЕ НЕЩО.

Това нещо е символно, знаково, показателно за приоритетите. Затова запитах за тези пари. От дългите обяснения не стана ясно как и за какво са похарчени. Потънали са в бюджета. Но липсата на информация също е информация. Щом липсва знакова инвестиция и проследимост – явно целта е била и тези пари да потънат, както и целият многомилионен бюджет на общината вече трета година потъва. Без видими резултати, вероятно захранвайки едни и същи „обръчи от фирми“.
Но „ИКОНОМИЯТА“ на пари от бюджета на съвета има и друго измерение. Общинският съвет решава въпроси във всички сфери на човешка дейност – от градоустройство и дърводобив до образование и управление на отпадъците. Общинските съветници не са „специалист по всичко“. Общинският съвет, за да взима обосновани решения има нужда от експертни съвети.
През 2024 г. и 2025 г. кметът искаше драстично увеличение на таксите. Таксите трябва да са разходно оправдателни – трябва да покриват разходите на общината по издаването на документите, без да генерират допълнителни приходи. В отчаян опит да оправдае високите цени, администрацията показваше очевидно неверни разчети. Аз доказвах съвсем друга теза. Получи се „дуелна ситуация“ – моята дума срещу тяхната.
В специално създадената за целта комисия, исках да възложим на независим експерт проверка на разчетите на общинската администрация – поне на няколко цени. Отговорът (от тогавашния председател на съвета Тихолов) беше „пари няма“. Явно пари е имало, не е имало нужда от експертно становище, потвърждаващо моите тези. Общинският съвет икономисва дори за един скромен абонамент за правна система – „Апис“ например, който при нужда да е на разположение на общинските съветници. „Икономията е майка на мизерията“ в този случай важи с пълна сила. Всъщност, оказа се, че от бюджета на съвета тогава (2024 г.) са прехвърлени към общинския бюджет 98 880 лв. Пари е имало.
Още един щрих към икономиите от бюджета на Общинския съвет беше грозното популисткото предложение, внесено от управляващите съветници да си намалим възнагражденията – с цел икономии, а и да покажем съпричастност с трудното финансово положение на общината. Гласувах против, първо защото категорично не считам, че съм съпричастна към трудното финансово положение на общината – за това вина имат кмета и подкрепящите го златни пръстчета, но със сигурност не и аз.
В зала им казах, че никой не може да ги спре да си даряват ежемесечно част от възнагражденията, щом считат че са им много и че не ги заслужават. Обаче не го правят – нито гласувалите ЗА това предложение, нито вносителят му. А самото предложение не бе прието! Защо не го приеха? Имат си мнозинство, приемат каквото си поискат – имоти, кредити, дългове – всичко! Защо не приеха и това? Защото то не беше направено за да се приеме, а за да хвърли прах в очите на избирателите, за да казват: „ние (добрите) предложихме икономии, но те (лошите) не искаха.“
986 дни без бъдеще за Ловеч вече отминаха, остават 475.
Ако достигнат края на мандата си

Вашият коментар