Най-тревожният извод е, че след две години и девет месеца от встъпване в длъжност реален напредък практически няма.
От отговора става ясно, че още през 2024 г. започналата процедура е била прекратена от директора на РИОСВ – Плевен поради непредставяне на необходимите документи в срок (въпреки неговото удължаване). Вместо това да бъде наваксано своевременно, през 2026 г. започва нова процедура, която отново е в начална фаза.
Още по-притеснително е, че към момента:
Изключително недоумение буди фактът, че прогнозните количества, посочени в инвестиционното предложение за монтаж и експлоатация на мобилна сепарираща инсталация, стъпват на капацитет от 40 тона, а по действащото комплексно разрешително ежедневно постъпват в депото до 70 тона.
Какво ще се случва с неразчетените до 30 тона дневно? Ще остават без третиране ли?
Това означава, че говорим за намерение, а не за проект, който е близо до реализация. Нещо повече това поставя сериозни въпроси относно цялостната концепция на проекта.
В същото време общественият разговор е насочен основно към изграждането на Клетка №2 на депото. Но въпросът е много по-важен:
Как ще намалим количеството отпадъци, които стигат до депото?
Сепариращата инсталация не е лукс и не е пожелателен проект. Тя е ключова част от съвременното управление на отпадъците и един от инструментите за изпълнение на европейските и националните цели за намаляване на депонирането и увеличаване на рециклирането.
Ако повече от две години и половина по-късно все още сме на етап липсващи документи, анализи и разрешителни, логично възниква въпросът:
Каква е причината за това забавяне и кой носи отговорност?
Като общински съветник ще продължа да настоявам за ясни срокове, прозрачност и реални действия, защото управлението на отпадъците не може да се свежда единствено до изграждане на нови клетки в депото. Истинската цел е отпадъците да бъдат по-малко, да се рециклират повече и общината да изпълнява законовите си ангажименти към гражданите и околната среда
2026-07-31

