Не съм родена в Ловеч, а в Пловдив.
До 5 годишна съм живяла в гр. Троян. По желание на родителите ми, сме дошли в гр. Ловеч и ето, вече 34 години живея там. На 39 години съм и имам съпруг и две деца.
Бях убедена, че животът в този малък град е хубав, интересен и спокоен, но преди няколко години започнах да си мисля, че мястото на децата ми не е тук. 15 години откакто завърших висшето си образование все още се опитвам да вярвам, че нещата за мен и семейството ми ще се променят.
Миналия месец, когато най-неочаквано останах без работа надеждата се изпари.
Бихте казали “Какво от това?, на всекиго се случва! Млада си, с образование, със стаж. Ще си намериш друга работа!”
Мина месец.
Предвид, че бях на работа, която ме запозна с много институции, разбрах, че намирането на работа, в град като нашия, не е никак лесно.
От първо лице мога да кажа, че млади семейства с деца изобщо не са желани тук.
В средата на 2014г. всяка сутрин се събуждам с мисълта “Защо ми трябваше да оставам в Ловеч? Или изобщо в България? Нищо не се случва. Никой не прави така, че младите хора да останат и да живеят тук достойно.”
Обидена съм на хората, от които зависи живота тук и бих направила всичко възможно, за да предпазя децата си, да не допускат моята грешка.
Сигурна съм, че навсякъде другаде по света ще са по-желани и уважавани от тук, на родното им място.
Обръщам се с призив към младите тук, в Ловеч:
Намерете пътя си на друго място. Тук не сте желани, нямат нужда от вас, не можете да сте полезни с нищо. Родителите ви ще са по-щастливи, като знаят, че са ви изучили и възпитали като достойни хора, не просещи, работещи за жълти стотинки, а достойни!
Стягайте куфарите и забравете за Ловеч!
Докато не го осъзнаете, Ловеч бавно ще загива, а вие, с намерението да спасите децата си от този ад-също.
От една майка
Жалко за красивия ми роден град!