Павлин Иванов
Рядко се замисляме за силата на дори малкото пари, които като сирачета се оглеждат в нашите джобове. Жалко! Ако отворим очи и се замислим, ще установим няколко прости факта за тяхната мощ.
Всички знаем, че парите са сила, но по една или друга причина приемаме, че само многото пари отговарят съдържателно на този постулат. Това е и една от големите заблуди.
Всеки един лев е сила, даваща ежедневно право на избор, имащ решаващ глас за бъдещето и даващ хляб в настоящето.
Първо, малкото пари са във всеки джоб и всеки българин притежава силата на избора какво да прави с тях. Да имаш избор, според мен е най-значимата черта на демократичния свят. Спомена от не толкова далечното минало, макар и малко позабравен, няма как да бъде изтрит от съзнанието на всеки българин на средна възраст – липсата на избор в Хоремага или Халите, в магазина за дрехи и обувки, при избора на кола …
Всеки ден с вашите пари решавате кой да живее и кой да бъде изхвърлен от пазара.
Купувайки жълти вестници – давате хляб и жълто бъдеще на евтини манипулатори, търсещи понякога несъществуващи сензации или вторачващите се основно в липсата на гащи на силиконова фолк фурия. Купувайки всеки ден хляб, ежедневно наливате пари в мелницата на съмнителни „бизнесмени“ от ъндърграунда. Купувайки краставици и домати, всеки ден изнасяте пари зад граница, давайки хляб на чужди народи, на които не им пука за нас. Коя банка да ползваме, къде да се застраховаме, къде да си купим закуска дори, всичко това е избор.
С избора си, на кого да дадем нашите пари, ежедневно и целенасочено определяме в каква държава да живеем, икономиката на коя нация да се развива, къде по света да се разкриват нови работни места.
Да си представим за момент, че всички изискваме касовите бележки за нашите покупки. Да си представим, че всеки ден правим важен избор къде инвестираме нашето левче. Да се опитаме за момент да осъзнаем, че това са едни от простите начини да станем акционери в собствената си държава. Ще се промени ли нещо?
Да! Определено! При това, много бързо и устойчиво! Замислете се.
Не е ли инвестиране на вашето левче в българската икономика една от простите рецепти, която ще даде бъдеще на страната ни, на нашия град?
Всеки ден, всеки един от нас решава коя фирма да живее и кой да бъде изтласкан от пазара. Всеки ден решаваме каква част от парите ни ще останат в Ловеч и България. Всеки ден с нашето левче определяме съдбата на българските фирми.
Не изисква усилие. Защо не го правим? Защо не осъзнаваме, че всяко левче останало в България е жизнено важно? Защо не разбираме, че ние решаваме всеки ден бъдещето на децата и страната си?
Цената е нищожно малка – мъничко време за да погледнем етикета и да изберем магазина.
Да, не всички произведено тук е идеално. Да, няма как да избегнем монополите. Но да, има как да правим избор и решим къде да инвестираме нашето левче, за да определим кой да се развива и кой да остане изолиран.
Това е и протест и съзнателен избор. Това е един от малките пътища, водещи до пряк и положителен за всички ни резултат. Вие избирате! Всеки ден! С всяко левче!
Статията отразява една голяма истина- всеки е важен!
Вярно е, че клиента определя пазара, т.е. пазара трябва да се съобрази с клиентите.
Но да мислим, че държавата ще просперира от това- ето това е една заблуда.
Защо!
Защото големите неща свързани с държавата, не зависят от българския пазар.
Развитието на държавата зависи от решенията на политици!
За съжаление те са марионетките на мафията, зад техния имунитет се крие престъпността- спекулация, кражби в особенно големи размери.
Важно е да се гласува със всеки похарчен лев!
Но това е само една тренировка за важните избори в нашия живот!
Има много примери в историята, в които ясно се вижда, че ако ги няма политиците и другите копои на мафията (банките), то обществото много бързо може да просперира, дори и в условията на дълбока световна криза.
Вижте подобен случай
http://lililota.blog.bg/politika/2011/06/12/chudoto-ot-viorgel.763935
Трябва да променим системата- да отстраним полическата класа.
Историята доказва- ако махнеш пръчката която блокира колелото, то каруцата ще си върви нормално 🙂
Аз няма да гласувам повече на политически избори!
Ако 90% от хората не гласуват, няколко поредни пъти, това трябва да спомогне за премахването на политиците.
Ако ги премахнем, нещата ще започнат да се случват.
Мафията няма да има зад кого да се крие и кой да я защитава. Измамите много по-лесно ще се разследват и ще се прекъсват.
Тогава и левчето дадено където трябва ще има нужния ефект.
Затова е толкова важно да използваме силата на своя „отрицателен глас“ в деня на изборите 🙂
Назад към земята ще е , Ваня! Помни ми думата!
„Ваня Йочева казва:
А иначе изборът си остава за вас.“
това ми хареса, като ми харесва и това :
http://www.youtube.com/watch?v=-e00TPb9HmI
Такаа, дръжте си левчетата в буркани, тъй като всички банки са чужди! Купувайте български краставици двойно и тройно по-скъпи! Инвестирайте в български активи, които при всеки трус удрят дъното, така че Борсата се налага административно да приключва търговията, за да не декапитализира съвсем промишлеността….Е това ви казва, но с много повече дум,и този прекрасен човек. А иначе изборът си остава за вас. То 23 години също имахте избор и уж избирахте, но видяхте ли докъде я докарахте?
Ваня, забелязвам лек манипулативен нюанс в коментара ти. Знайно е /затова има и пример – Вавилон/, че хората не са в състояние да се разбират 1:1 и че всеки гледа и преценява от собствената си камбанария. Аз напр. предпочитам да купувам българските хранителни стоки. И това – от чисто хигиенна гледна точка. А което българско не отговаря на изискванията ми, си го произвеждам. Имам и трета възможност – млякото, телешкото, медът, зайците на съседа са на непостижимо ниво като качество, затова пазарувам от него. Въпрос на личен избор е къде и как да живееш.
Ваня, забелязвам лек манипулативен нюанс в коментара ти. Знайно е /затова има и пример – Вавилон/, че хората не са в състояние да се разбират 1:1 и че всеки гледа и преценява от собствената си камбанария. Аз напр. предпочитам да купувам българските хранителни стоки. И това – от чисто хигиенна гледна точка. А което българско не отговаря на изискванията ми, си го произвеждам. Имам и трета възможност – млякото, телешкото, медът, зайците на съседа са на непостижимо ниво като качество, затова пазарувам от него. Въпрос на личен избор е къде и как да живееш.В България не може да се умре от глад. Дори наистина може да се живее добре, стига да не сме толкова мързеливи. Имам млади съседи – не пришълци, а от селото, които не се гнусят от селскостопанска работа и се справят. Не хленчат. Толкова много запусната плодородна земя има понастоящем в България, че ако се поразмърдат внуците и поразровят дядовите си ниви, ще могат чудесно да се препитават, че и да продават. Социализмът ни научи, че да си изкарваш хляба на село не е престижно. А в днешно време "гражданите" ги знаеш къде са.
Кина, далеч не смятам селскотопанския труд за непрестижен, но аз съм градско чедо, нямам земя и винаги – и в Ловеч и днес в София, съм си купувала плодовете и зеленчуците от пазара. Зная много добре какви са цените на вносните и на българските, за качество не говорим. Месо, яйца, мляко и млечни продукти винаги купувам от магазина поради страх за здравето на семейството си. Наистина всеки гледа от своята камбанария, ти можеш да си сигурна в качеството на продуктите, които ще си купиш от съседа, но аз не, защото в София всеки продава всичко, което му е паднало изгодно или направо откраднато, без всякаква най-елементарна гаранция за безопасност. Зная, че София не е България, но ти повтарям, аз и в Ловеч си купувах така. А препоръката ти внуците да разкопаят дядовите запустели дворове, извинявай, ама е едно към едно с Бойкоборисовата безработните млади да ходят да садят картофи, да не се връщам по-назад до живковото самозадоволяване. Хайде нека кой за каквото е учил, с него да се занимава на средно европейско равнище и току-виж добивите от селското ни стопанство скочили и те до средното за Европа.
Ваня, и аз не бях виждала село и през крив макарон, както знаеш, защото съм се родила в родилния дом, който беше малко по-надолу от Пощата на главната улица в Ловеч. Но откакто вече 7 години съм на село, успях да разбера, че да си селскостопански производител днес се иска доста сериозна подгатовка. Няма ги старите селяни, които всичко си знаеха от предания на следващи поколения. Освен това – просто по-различен е трудът заради механизацията, борбата с плевелите и пр. А ти не приемай толкова директно посланието за картофите. Защо не допуснеш, че в него има и подтекст? Ще ти кажа защо – защото проявяваш пристрастност. А истината, истината, повтарям, е, че преходът едва сега предстои. Ако въобще се състои. Имам резерви. Хората изпростяха. И още , Ваня, не става дума за дядови дворове, а за хиляди, хиляди, декари!
Ето че най на края стигнахме до едно мнение, кой казва, че в спора не се раждала истината. А то е че и селското стопанство както всеки друг сектор през второто десетилетие на 21 век се е развило, има си свои тънкости. Разбира се, можеш да боднеш няколко скилидки чесън без никаква наука и да имаш нещо зеленичко на масата, но да се храниш от земята се иска много повече. Съгласна съм и че ни предстои нов преход, но "пристрастно" съм убедена, че няма да е назад към земята. Предлагам ти да минем на лични съобщения във ФБ, за да не досаждаме на хората.:))))
Чакай сега, тази тема ти я отвори публично, а сега биеш отбой. Но пък какво лошо намери в това да занимаем публиката с проблеми, които засягат всички българи? 🙂
"А което българско не отговаря на изискванията ми, си го произвеждам. Имам и трета възможност – млякото, телешкото, медът, зайците на съседа са на непостижимо ниво като качество, затова пазарувам от него. Въпрос на личен избор е къде и как да живееш.В България не може да се умре от глад." С тия акъли ще стигнете БЕЛИТЕ страни,ама..на върба у сряда! Туй родовообщинни отношения и натуранло стопанство ли е или..да? :-)) малеее !! Колко жалка и дребна картинка…но това е българската идилия,върви се разправяй! 🙂 А че това КАК и КЪДЕ да живееш е личен избор и според акълЯ ти-това е ясно…:-))
След великата приватизация, умишлено фалиране на цели отрасли и най-вече благодарение на умелото управление на страната последните 70години в България останаха предимно „вносители“. Повечето производители предлагащи качествени продукти ги реализират извън страната, а за пазара остават трохи…..
По-трудно ми е да намеря българското отколкото да го избера.
…винаги съм си мислил, че да купуваме българското е изход от много проблеми за страната ни и затова се старая да го правя, но винаги може повече…