Иво Райнов

Празничната вечер на 1-ви ноември бе ознаменувана с двойно завръщане на Стоян Георгиев. Всички помним великолепните му превъплащения на сцената. Няма как да забравим  вдъхновяващите му режисури на десетки пиеси в Езиковата. В Денят на будителите харизмата му грееше еднакво силно като режисьор и актьор, споделящ удоволствието от играта със своите млади последователи.

Така се случи, че след четиринадесет много успешни сезона,  Стоянчо се оттегли от езиковския театър. В следващите години, неведнъж, с носталгия и тъга споделяше колко му липсва работата с младите таланти от гимназията. Усещах, че е въпрос на време да намери повод и да се завърне. Затова, когато разказа за  идеята си да възстанови едно от първите театрални представления в Ловеч, нямах съмнения, че кастинга за актьори ще бъде горе на хълма. После, в месеците на репетиции и усилна работа, виждах как ентусиазмът  се завръща по лицето на този толкова обаятелен човек. Театралът, оставил зад гърба си редица успешни постановки, си бе поставил съвсем нова и амбициозна задача – да ни пренесе в онази романтична атмосфера, когато ловешкото гражданство открива магията на театъра. Езиковата е представила много пиеси, но обичайно от трупите на абитуриентския випуск. В този проект, обаче, се включиха ученици от няколко по-малки випуска. Стар проблем е да накараш мъжката част от езиковската общност да излезе на сцената. А Стоян държеше да подготви представление, максимално близко до оригинала – само с мъжко участие, дори в женските роли. Но няма невъзможни неща за неговия възрожденски ентусиазъм.

Стоян искаше да представи своята постановка на празника на Ловеч. Разни обстоятелства и организационни неразбории местеха месец след месец датата на премиерата. Та чак до първи ноември. Всъщност на точната дата! Денят на народните будители. Какво ако не пробуждане е появата на театъра по българските земи? Какви ако не будители са били онези първи самодейци, доставили непозната култура за жадните си съграждани? Толкова много символика имаше в това празнично представление. Изиграно на сцената на ловчанското читалище, чиито някогашни деятели са били първите самодейни актьори. Заредено с енергията на един истински съвременен будител. Представено от учениците на най-будното ловешко училище. Преди 140 години читалището изнася представление в Горнокрайското училище. Днес ученици възстановяват пионерските им усилия на сцената на читалището!

Представлението на „Многострадална Геновева“ бе повече от успешно. Както всичко поставено от Стоян и изиграно от езиковци. Върна ни назад в историята на Ловеч, за да отдадем заслужена почит на самодейците, поставили основите на местното театрално дело. Беше близо до атмосферата и романтиката на първото представление от февруари 1872 година. Е, в ролята на Геновева бе момиче, а не мъж както в онези време. От това пиесата не загуби, напротив. Защото Цвета игра женствено, дълбоко и запомнящо се. Силно играха и всички, които бяха на сцената, независимо дали се въплащаваха в ролите на първите театрали или в наивните страсти на първите зрители. Обичайна класа за езиковските представления на Стоян Георгиев. Трогателно и колоритно партньорство между един опитен актьор и тези млади момичета и момчета.

В друг пост, преди няколко дни, писах, че с това представление един съвременен будител преподава история на хелуинското поколение. Само човек с дух на будител може да пази и тачи спомена за възрожденската история на Ловеч. Без Стоян нямаше да има честване на 140 годишнината на ловешкия театър. Нито пък празник в тази първоноемврийска вечер. Без Стоян нямаше да има будната любов към изкуството в стотици младежки сърца. Като тези двадесетина, които върнаха календара в Ловеч 140 години назад. Наскоро ми разказваха за снимка, показваща едно от много успешните представления на колежанките от Американския колеж. Чудесно е, че театралните изяви на съвременните им последователи са все тъй значими събития от ловешкия културен календар. Духът, горе на хълма, е все тъй буден. Очевидно пренесено от едно и също кредо“ „Просветени за да просвещават“.

Видео от постановката може да видите в youtube,  в профила на Иво Райнов – ТУК