Павлин Иванов
Хубаво е един град и неговата управа да имат амбиции. Хубаво е, но не е само до мерак. Много често намеренията на кмета Казанджиев не са подплатени с възможности, ресурси, капацитет, а в случая – и с доверие. Разбира се, става въпрос за последното искане на администрацията и кмета, държавата да ни предостави Казармата, която ще бъде превърната в „многофункционална сграда с културно-просветно и образователно предназначение“, „увеселителен парк със съоръжения за развлекателни игри и забавления, състезания със силови елементи за деца и възрастни, сценични площадки и механизирани съоръжения“.
Всичко това е повече от чудесно като намерение. Предполагам няма човек в Ловеч, който на първо четене да не иска Казармата да се превърне в модерен, красив и зелен парк. Лично аз си го представям. Още повече, че живея в непосредствена близост и моите деца, а надявам се след време и внуци, ще има къде да играят и се забавляват, както и всички млади хора в града.
Но, винаги има поне едно НО. Лично аз отдавна спрях да вярвам на думите на когото и да било, особено на тази администрация.
В искането на кмета се казва, че финансирането на тези проекти ще се реализира със средства от общинският бюджет!!! и по оперативни програми на ЕС, визирайки различният начин на планиране и финансиране през следващият програмен период и във връзка с прословутия интегриран план.
Но преди да споделя мнението си, няколко факта от последните месеци, за да може сами да прецените и направите своите изводи за начина на мислене и евентуалните последващи действия на градската администрация.
Реставриране и осветяване на крепостта „Хисаря“. На вид – чудесно, като съдържание 0 (нула). Ако ми отговорите утвърдително, има ли повод човек да посети два пъти крепостта, да купи два билета и какъв туризъм точно правим там, ще ви разцелувам.
Искаме Деветашката пещера от държавата. Какво идея имаме да разработим този забележителен природен феномен – никаква, освен да сложим 2 лева за вход. Предложението дори беше внесено в ОбС!
Осветяваме красиво Покритият мост – символът на нашия град, а вътре мрачно, студено, продаваме колелета .. абе забележителност та дрънка.
Потресаващата сцена над река Осъм! Тук даже няма да кажа нищо.
Турбо хит от миналата седмица – зам. кмета Пламен Петков предложи, забележете, Младежкият дом!!! да се превърне в музей!!! Лично аз още съм леко същисан, но вървя към оправяне. Музей на какво? За кого? Точно в МЛАДЕЖКИЯТ дом ли, там където трябва да е за младежи???
И ето идваме на Казармата. Това, че пак и там ще има музей е вече ясно. Това е запазена марка на това управление – дай паметни плочи и музеи да има. На килограм или на метър.
Да започнем от финансовата част.
Тъй като е абсолютно неясно какво ще се прави, т.е. няма ясен план, естествено няма дори и приблизителен размер на инвестицията. Да не говорим, че кмета не може да намери няколко хиляди лева за да пуска осветлението 30 мин. по-рано, как ще намери милиони от бюджета за тази амбиция?
Не знам дали знаете, но по всеки европроект има самофинасиране. Понеже благата (разбирай парите в бюджета) са ограничени и те трябва да бъдат разпределени разумно. Със скачането в амбициозни проекти, без достатъчно осмисляне и точни сметки, рискът бюджета да изгърми е повече от реален. В град със силно намаляващо население, ниски доходи, никакъв бизнес, илюзорни инвестиции, няма кой да плаща данъци, следователно няма пари и за бюджета.
Да, при определени условия, при качествено разработена идея , добро изпълнение и рационален мениджмънт, едно съвременен парк би генерирал и приходи, би създал работни места, би направил града по-привлекателен и по-добър за живеене. Но това са само интересни хипотези. По-горе дадох примерите с крепостта, моста, пещерата именно за това. Защото е важно какво се случва след като минат СМР-та и обществените поръчки – в общи линиии едно голямо нищо!
За администрацията интересно е самото строителство и обществените поръчки, а не какво става после, как се управлява и има ли смисъл от него. Поне за мен, такива са фактите.
Допълнително масло в огъня на съмненията ми за намеренията на кмета вливат и хората от търговската верига искаща да отвори магазин в Ловеч, които преди седмица завършиха геоложките проучвания в Казармата с цел евентуално закупуване на терен.
В заключение, мога да кажа, че искането държавата да ни подари Казармата, без да има ясна идея на Община Ловеч и жителите на града какво ще се прави там, без да има ясен,добър и работещ план какво, кога, кой и как ще прави там, прави намерението неуместно.
Ето тук е и въпросът с доверието към администрацията. Ако питаех такова към нея, бих го приел дори и на сляпо. Бих го подкрепил по всякакъв начин. Безрезервно. За съжаление, не мога да го направя.
Това е моето мнение. Какво е вашето?
Не сравнявам, а знам,че именно в музеите се пази миналото ни и чрез неговото правилно съхраняване и показването му ще ни легитимира пред света по подобаващия начин.
Добрите практики и примери не са само за сравнение, а за подражание със гарантиран успех!
Slav а защо да се сравняваме с другите градове ? То по тази логика може да започнем да се сравняваме за други неща,различни от музеите 😉
В ОГЛЕДАЛОТО НА НАШЕТО МИНАЛО, МОЖЕ ДА СЕ ОГЛЕДАМЕ ЕДИНСТВЕННО И САМО В ЕДИН ИСТИНСКИ, БОГАТ И СЪС САМОЧУВСТВИЕ МУЗЕЙ, КОЙТО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В ЛОВЕЧ ПОНЕ ЗА СЕГА Е МИРАЖ!
А така ли е в останалите областни градове, драги съграждани, знаете ли…?
Боби, ВУЗа съм го взел назаем за малко. В мазата е, ако ти трябва 🙂 Това за поредния тъп музей е просто гениално!
Тук имаше предложение за най-тъп материал. Предлагам класация за най-тъпа идея.
мушмурок,хайде кажи ми къде другаде да ги развиваме тези младежки дейности ? Защото заради такива като теб,вече няма къде да си развиваме младежките дейности…
И нито дума за ВУЗ.
Mястото на музея е точно там, в сърцето на Вароша. Младежки дейности могат да се развиват и в други части на Ловеч.
Турбо идеята е много подходяща! Вароша е туристическия център на Ловеч и музея естествено трябва да се намира там. Чудесна идея!
И все пак в младежкия дом има зали за танци..ще вземете залите за танци и ще ги направите на музеи ли ? Защо точно музеи ? Не може ли да направите неща за децата..например басейни за плуване (за уроци),познавам много хора,които ходят на Плевен на плуване само защото в Ловеч няма такова предложение..всички знаете “гладкото“ и децата,които се събират да карат скейтбордове.Защо не им направите Skate-park ? Деца,които се учат на “Freerun“ в музея до магазин Била,едва ли трябва там да се учат…Замислете се върху това,пък тогава правете музеи 🙂 За мен развитието на децата в Ловеч е по-важно,защото днешното поколение със сигурност няма да тръгне да гледа по музеите 🙂
Наистина примерите са много. Според мен истинско престъпление беше разрушаването на готовата сграда във Вароша, която беше просто подарена заедно с подземните гаражи. Фирмата, която я купи спечели от продаденото арматурно желязо и до тук.
Сегашният, както и предишните общински съвети се е превърнал в едно сдружение с материални цели за лично облагодетелстване, цветовете са обезличени.Общинската администрация изпълнява само рутинните си задължения и от време на време пуска фойерверки подобни на тази за казармата, бездушието на чиновниците от средното ниво е отчайващо.
Като се прибави и пасивността на гражданите, ясно е какво ни очаква в близкото бъдеще.
Китайче, верно думаш, както и Павлин. Добавям и случая с Халите. Ако помисля, ще си припомня още много подобни, най-вече обекти, свързани с местните малки производства- разкулачени, продадени на парчета, опустошени.
Купеното по време на изборите доверие към кмета и общинския съвет е до излизането от тъмната стаичка и пускането на бюлетините в урната. Знаем, че се раздадоха доста средства, за да се осигури и кметско място от основните претенденти, и за да си купят достатъчно съветнически места от двете по-големи политически сили, така и от мошета като Водни, армейци, кухари като НН /този в деня на изборите ходеше по града и се хвалеше, че ще имат петима съветници, само че някой в последния момент ги надцака в плащането и обърка сметките/.
Когато всички управляващи ни пърдят в едни и същи кафяви гащи и си надушват веднага един на друг миризмите, действа единствено принципът „ти на мене, аз на тебе“. Затова имитация на политическо противопоставяне и задкулисно разграбване на малкото останало все още „неусвоено“ имущество, както и докопване на пари по програми, е единственото, което интересува кмета и управлявящите ни.
ЧЕЗ не връщат част от парите, с които се плащат сметките за ток, като рушвет. Затова ходим в тъмницата. Виж, със строителните фирми упражнението е многократно проиграно и движението на паричните потоци строго регламентирано.
Сетих се и за киното срещу гимназията – купено за стотина хиляди лева и препродадено две години по-късно за милион и половина. Красивите обещания от тогава никой не си спомня, нито пък е осъществен някакъв следприватизационен контрол. Дежа вю, както казват братята французи.