Иво Райнов
Родителите са важен елемент в триадата на съвременното училище. Контактът между учители и ученици е ежедневен и логично изпълва масовата представата за учебен процес. Контактът с родителите е рядък, но съществен за всичко, което се случва с децата и училището. Много често е бурен, емоционален, гневен или тъжен. Родителите винаги очакват от училището –добра подготовка за децата, високи оценки, или решение на проблеми, натрупани в семейството.
Така се стекоха обстоятелствата, че в последните три-четири дни имах две разнопосочни срещи с родители. Първо трябваше да посрещна агресията на една мама, амбицирана да защити несправедливо оценената си дъщеря. Задъхана, афектирана и твърдо решена да постигне служебна промяна в оценката на момичето. Питам се до каква степен трябва да си обсебил живота на детето си, за да хукнеш да разрешаваш учебните му несгоди. Какво всъщност е това – родителска любов, майчина закрила ? Или неосъзната подмяна на любовта с глезотия, закрилата с дондуркане. Във всеки случай ми се струва страшно нелогично и извратено да мислиш, че имаш право да налагаш своята представа за учебен процес и оценки без диалог, толерантност и съгласие.
Другата среща бе с противоположен емоционален градус. Разговарях с бащата на проблемно дете, чието поведение изглежда като протест срещу училището. Не посещава учебни занятия, демонстрира пълно безразличие към уроците. Бащата стоеше тих и объркан. Изглеждаше тъжен в своята безпомощност да намери причината. В очите му прочетох очакването, че училището може да открие изгубения ключ към душата и мислите на детето.
Дадох си сметка, че се сблъсквам с двата най-крайни модела на родителско отношение към децата и училището. Нарцистичният, който фокусира смисъла на обучението единствено върху резултатите на собственото дете и либералният, който разчита, че едно незряло момче може да взима решения и разрешава проблеми без да бъде контролирано. Възпитанието е дълъг и труден процес. В него има място за училището само, ако е равнопоставено на родителите. Училището не може да създава базисни ценности. То може да наслагва, да развива, но основополагащото начало е в семейството. Училището и семейството могат да възпитават успешно стига да са партньори. А това означава взаимно уважение, диалог и споделена отговорност.
Иначе как училището да възпита дете, което при възникнал учебен проблем вика майка си, за да се саморазправя? Или как да помогне на момче, което е загубило усещането, че е отговорно за своите постъпки пред родителите?
Училището е триада. Децата са само продукт. На онова, което са свършили или отказали да свършат заедно учители и родители! Училището е кратко, родителските сили не са безкрайни, а животът е дълъг.
Скъпи родители, училището не е само оценки!
Училище за родители – това е решението. Ако преди време е било достатъчно да показваш нравствен пример и с общото правило – така трябва, така е възпитано да е имало починение сред висок процент от децата, днес е друго. Децата са нови, светът се промени – възприятието му по-скоро. И децата искат по променена форма на обучение. Затова родители и учители трябва да са готови да им я поднесат. Родителя трябва да осъзнае, че макар и различно детето му има потенциал. Наи- вече училището е помощ за среща със съмишленици в нуждата от решаване на проблеми. Нека спрем с обвиненията и се заемем с решенията. Иначе отдавна е ясно, че отговрността дъжава-родители е 50-50 🙂
Напълно съм съгласна,но за мен проблема идва пак от държавата,където позволи една голяма свободия.Къде е респекта от учителя,не може да се оправдаваме само с родителите.Аз съм на мнение когато е виновно детето да си понесе наказанието.Един ден си водех детето на уч-ще 2 деца се биеха жестоко,госпожата мина покрай тях без да и направи впечетление,тях просто не ги интересува.Аз не искам тя да ми казва когато е направило някаква беля “аз му говоря като на приятел”аз не искам тя да му е приятел,а учител и когато трябва да се скара или да накаже ако трябва.Да не говорим за нивото на обучение в нашия град почти никакво.
Ролята на родителите е да си плащат чинно и в срок частните уроци на децата. 🙂