Иво Райнов
Спомняте ли си Али Баба, беднякът от арабския фолклор, който щастливо открил пещерата Сезам и станал несметно богата. При това без никакво лично усилие. Просто запомнил кодовата фраза, с която пещерата се отваряла. Е, за такъв сюжет мечтае и кметът Казанджиев и неговата администрация.
Доскоро названието Деветашка пещера беше празна риторика в много от обещанията за развитие на туризма. От 2000-та година, когато със едно скромно НПО направихме първите стъпки за популяризиране на пещерата, до днес пролетта на 2012 година, нашата адвинистрация не е вложила нито лев, не е направила елементарно усилие за привеждане на защитената територия във вид адекватен за туристически посещения.
Десетилетие свиваше безпомощно рамене дори пред факта, че подстъпите към пещерата са унищожени. „Брадясалият“ проблем бе решен повече от щастливо, след като американската суперпродукция „Непобедимите“ и Силвестър Сталоун ни подариха мост. Пещерата изведнъж стана много трактивна за местната администрация и започнаха трескави усилия за нейното усвояване. Общината вече отправи искане към Министерството на околната среда пещерата да ни бъде предоставена за управление. Това е безспорно правилен ход. Но още преди да получим утвърдителен отговор, кметът прави втора стъпка. Предлага на общинския съвет да бъде въведена посетителска такса за пещерата. Тук няма да коментирам неубедителните основания на градоначалника. Странно е да се твърди, че за да инвестираме в пещарата първо трябва да съберем пари от нейната експлоатация. Мисля си, че нормалния бизнес постъпва обратно – първо инвестира, пък после си връща вложеното. Смешно е да се твърди, че с таксата ще си връщаме похарченото за охрана, най-малкото защото общински съвет е гласувал охрана на моста, а не на пещерата!
Категорично не съм съгласен с въвеждане на такса за посещения в пещерата! СЕГА, преди да сме я благоустроили. Не по принцип. За всеки поддържан и облагороден природен обек т трябва да се събира такса. Но към момента Деветашката пещера не е такъв обект, защото:
1.В момента движението в част от галериите на Деветашката пеща е опасно. Няма изградена стълби и защитни парапети.
2.С изключение на входната зала галериите са тъмни, а природните красоти трудно видими без собствено осветление.
3.Липсват указателни табла и табели, които да дават информация за природните и исторически ценности в пещерата. Разбира се няма организирани гидове и водачи.
4.Не са изградени наблюдателни площадки, както е във всяка модерно устроена пещера.
5.Липсва каквато и да е туристическа инфраструктура – няма паркинг, зони за почивка и пикник, елементарни условия за обслужване на биологични нужди.
Пещерата е почти натурална, такава каквато ни я е оставила природата, ако не броим човешката глупост, вкарала вътре цистерни за гориво. Тяхното ухание се усеща и до днес.
Предлаганата такса трябва да бъде добавена в Наредбата за за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Както е ясно там такси се предлагат за услуги. Питам се каква точно услуга е пещарата. Най-малкото туристическа, защото туристът иска грижа, внимание , удобства. Засега не му ги предлагаме.
Освен рационални имам и законови аргументи срещу предлаганата такса. В цитираната по-горе Нареба се казва : Чл.4. (1) Размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставянето на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
Какво да коментирам – общината няма направени разходи и не създава условия за повишаване на качеството. По-скоро идеята е да се събират такси за услуга, която ще се предлага вбъдеще. Да, но в Наредбата няма такава опция.
И още един цитат. Този път от Закона за защитените местности. Чл. 77. (1) За посещения в защитени територии-изключителна държавна собственост, министърът на околната среда и водите може да въвежда посетителски такси. Деветашката пещера, все още, е държавна собственост. Следовотелно правомощия да въвежда такса има само Министъра!
Накрая ще припомня още идин факт от арабската приказка. Абли Баба бил толкова беден, че дори нямал крина, за да измери откраднатото от пещерата злато. Няшата община не е толкова бедна, но със сигурност няма морална крина (мярка), за да премери постъпката си в настоящата ситуация.