Непослушната ловешка вода

Павлин Иванов

Трудно можеш да излъжеш водата. За разликата от хората, тя елегантно си намира най-прекия път и отива там, където най-малко я очакваш.

След всеки дъждец, ловешката вода, приела несломимия и бунтарски дух на ловчалии (от далечното минало – бел.р.), отказва да се подчинява на волята на строители, архитекти, строителен надзор, та дори и на кмета Казанджиев.

Тя, дъждовната вода, тази която се стича по стари или ремонтирани улици, дори и по тотално обновения булевард „България“ не иска и не иска да влиза в шахтите, където й е мястото. По най-нагъл начин криволичи, вие се нахално и заобикаля модерните съоръжения за отводняване за ужас на изпълнителите на ремонтите и техните контрольори.

Сложно нещо е водата, особено дъждовната – хем за радост на ловчалии мие прашасалите градски улици и има осигурява така бленуваното миене, хем за ужас на изпълнителите на обектите, течността упорито отказва да върви по скъпите планове, точно там където им се иска на строителите да мине.

Най-радостни от тези факти са малчуганите, защото винаги имат повод да прецапат в голяма локва или да бъдат опръскани от кола, дори и на пешеходна пътека, без родителите да имат дори най-малък повод да им се скарат за злоумишлени действия, съсипващи репутацията на избелващия до искряща белота перилен препарат с хай-тек добавки за постигане чудотворен резултат на многопластово ниво в материята.

Някои въпроси нямат отговор. Най-честият е ЗАЩО.