Иво Райнов

Едно известно клише казва, че училището е занимание на партньори – учители и ученици.  Като всяко клише е почти празно от съдържание. Учителите трудно разпознават партньори в незрелите тийнейджъри. Учениците гледат на своите преподаватели като на хора склонни да тормозят детското свободолюбие и да подменят свежите им интереси с догматични знания.

Още са пресни спомените ми от един дванадесети клас, на който преподавах миналата година.  В часовете често виждах навъсени или напрегнати физиономии. Част от младежите се опитваха да бъдат сдържани  в очевиден стремеж към по-добра оценка в края на годината. Други показваха отчуждение от учебния процес, с явното желание да заявят безразличие към развръзката в класовия дневник. В този клас винаги имах усещането за една невидима, но устойчива преграда, която разделя ученици и преподавател. Приключих годината по неочакван за дванадесетокласниците начин. Написах оценки на горната граница на възможния максимум, съответстващ на потенциала на всеки от тях. В последните часове тези толкова намусени млади същества започнаха да се усмихват и да проявяват искрено дружелюбие. Внезапно бяха разбрали, че не сме „врагове” и не стоим от различни страни на барикадата.

Класът, за който разказвам не е типичен за Езиковата. По-скоро бе изключение със своята апатия към училището и знанията. Но учениците от този клас са хубав пример, защото бяха искрени в своето поведение.Просто не прикриваха тийнейджърската представа, че учители и ученици са хора „от различни тесто”.  Мисля си, че много от съвременните ученици изпитват респект, а не вяра към своите учители. Учат не заради упованието в авторитета на преподавателя, а заради страха от санкцията на оценката.  И следват руслото на комформизма, зареден със спотаен гняв към всичко, което ги карат да правят. Същевременно учителите трудно изоставят овехтялата представа  за пълен контрол върху учебния процес и  потока от знания. Скептичен и консервативен към обучителна концепция с много източници на знание достъпни за ученика. Така вместо да създава мостове към знанието, учителят затваря комуникационни канали.

Защо учители и ученици трудно възприемат ролята на партньори? Защото липсва доверие и усещането за човешко присъствие. Претоварени от изисквания съвременните учители затварят контакта с подрастващите в границите на разписания учебен материал. Учениците свикват да виждат в своите преподаватели подвижни енциклопедии или строги екзаминатори. И едните и другите трудно разпознават човека – с неговата душевност, интереси, чувства, сърдечност. За подобно личностно обследване просто не остава време. Затова и двете страни остават капсулирани в ролите си – едните отегчени и сърдити, другите изнервени и недоволни.

Доста години българското училище предлагаше само формалната комуникация на учебните часове. По разписани правила и с ограничен набор от модели за поведение – учениците слушат и възпроизвеждат чутото, учителите „изливат” знания и проверяват тяхното попиване. Не достигаха средства и разбиране за въвеждане на неформалното общуване, което се гради на свободно взаимодействие, общи интереси, сходни намерения и цели. Подобно общуване е възможно само извън рамките на учебния час, в така наречените извънкласни форми.

От тази година се появява плаха надежда. Образователното министерство намери желание, а ЕС средства, за да подкрепи точно такова неформално общуване. Със стартиращата програма „Успех” ще се финансира огромно разнообразие от извънкласни форми. Ползите ще бъдат много. Сред най-очевидните е развитието на таланти и интереси, насищане на свободното време. Още по-дълбоко са най-ценните ползи. Например шансът да общуваш със своите учители извън учебника и класната стая. Възможността да откриеш разностранни и неочаквани таланти у своите ученици .Уникалното усещане да учите съвместно нови неща. Сигурен съм, че е вълнуващо да се учиш да месиш или плетеш с човек, който познаваш само като перфектен литератор. Убеден съм, че е незабравима емоция да преживееш скаутски приключения  с човека, който си свикнал да виждаш с четка и бои. Да овладяваш предприемачески умения с географи и филолози. Да опознаваш и правиш изкуство или медии равноправно с твоите учители. Така в освободената от формални правила дейност учители и ученици ще открият, че имат общи интереси, близка душевност, еднаква емоционалност.  Въобще учители и ученици ще опознаят човешкото един в друг. В дейностите базирани на интереси няма ментори. Има споделена отговорност и доверие.

Не съм сигурен, че авторите на програма „Успех” са  вписали точно такива очаквания в разработката на проекта. Но съм убеден, че един от най-неочакваните и силни резултати от програмата ще бъде преоткриването на сътрудничеството  между учители и ученици. Първа стъпка към запълване със смислено съдържание на клишето за училището, като територия привлекателна за младиге хора.