Преди около година (23 и 30 октомври) се сътояха последните местни избори. Те бяха предшествани от кампания, заредена с обещания за сериозна промяна и воля за нова посока в развитието на Ловеч. Като един от най-страстните радетели за тази промяна се считам задължен да направя своята равносметка за отминалата четвърт от мандата на новия общински съвет и стария кмет. Още повече, че моят глас бе сред най-решителните и шумните през месеците предшестващи избора. И така след 30.10.2011 само две политически сили прекрачиха прага на общински съвет с послания за реформи и промяна – ГЕРБ И СДС.
Логично заявиха желание за общо мнозинство, което бе прието с политическо изумление, но и с надежда, че ще бъде даден шанс на промяната. Въпреки спечеления нов мандат кметът Казанджиев бе поставен в некомфортната ситуация да се съобразява с идеите, предложенията и политически намерения извън излъчилата го социалистическа партия. Към онзи момент съществуваха всички предпоставки за прозрачно, по-ефективно и полезно за гражданите управление на общината. Още повече, че новото мнозинство си осигури всички ключови позиции в общински съвет – председателство и ръководство на постоянните комисии. Затова първите заседания на съвета бяха истински шокиращи за свикналите с безметежност и пълен контрол на статуквото социалисти. То не бяха сълзливи пресконференции, то не бяха стенания за авторитаризъм, то не бяха обвинения за некомпетентност от кмет и червени съветници. В онези месеци запомних една решителна оценка на доайена в местния парламент – Милко Недялков. „Виждал съм такива мнозинства, на това му давам най-много шест месеца“. Господин Недялков едва ли е познал в пълния смисъл. Дори година по-късно мнозинството формално съществува. Само, че от реформаторската енергия не остана много. Затова успехите на т.н. реформатори са твърде крехки – намаление на възнаграждението по концесионния договор за сметоизвозване, три-четири отчета и наредби върнати за коригиране, козметични промени в идеите на кмета за нова структура на администрацията и отхвърлена управленска програма на Минчо Казанджиев. Е, има и някое друго по-дребно решение, което не прави цялостна политика на реформи. Примерите за плаха или неорганизирана позиция по сериозни решения са много. Ще посоча само един – бюджетът на общината. Още по време на неговото обсъждане беше ясно, че е лишен от точни приоритети, трудно изпълним и отдалечен от най-наболелите проблеми на гражданите и общността. Едно реформаторско мнозинство има всички ресурси, за да наложи корекции, съответстващи на проблемите на делника. Нищо подобно не се случи и бюджетът бе приет с респектиращите 29 гласа. С право и задоволство доайенът Недялков възкликна „няма опозиция в този общински съвет“. Усещането за „мнозинство на промяната“ вече беше изчезнало.
Година след изборите зачестяват коментарите, че общината се управлява все по-зле. Май чезне и надеждата за светлинка в тунела. Не мисля, че кметът Казанджиев е най-виновният. Той спечели трети мандат и е логично да управлява както в предходните осем години. Разбираемо е, че не пипа администрацията, с която е изкарал предишните мандати (с изключение на козметиката да сложи някоя нова табелка на кабинетите на своите заместници). Нормално е да продължи с протекциите над своите политически приятели. Естествена развръзка, когато в общинския съвет липсва достатъчно политическа воля за санкциониране на подобни управленски стереотипи. Измършавялият реформаторски дух и оредяващото „мнозинството на промяната“ са най-основните причини за това, че година след изборите цялата политическа пара отиде в свирката. Пасивността, нерешителният характер и комформизма на мнозинството, обявило себе си за носител на промяната, ще имат пагубни последствия за развитието на Ловеч и надеждите на неговите граждани. Защото недостигът на реформаторски дух в общински съвет легитимира неизгодни за общността сделки или източване на общински ресурс към джобовете на лични приятели (например сделката с общинското депо за твърди битови отпадъци). Очевидно слабото желание за промяна допуска приемане в общински съвет на нескопосано подготвени от администрацията или несъобразени със закона решения (например отдаване на под наем на паркинг върху сервитутна зона). Едно реформаторско мнозинство не би позволило да продължи покровителстването на бизнесмени с тъмно сиво минало. Едно мнозинство на промяната ще затвори чадърите, които кметът е разпънал върху отделни служители от своята администрация, за да потърси сметка на тези от тях, които си позволяват небрежност по изпълнение на задълженията си по контрол на общинските наредби или да издават документи с невярна съдържание в полза на високопоставени чиновници. Около 15 съветнически мандата бяха спечелени с обещания за прозрачност в управлението, гражданско участие и нова икономическа и демографска политика. За година не се намери силно мнозинство, което да осветли поне една от тъмните сделки. Стремежът за по-широко гражданско обсъждане се обезсмисля от системното отхвърляне в общински съвет на предложения на граждани за нормативни промени. Вече липсват дори и епизодични пориви за икономическо и демографско стимулиране.
Много ми се иска този общински съвет да даде на ловешките граждани повече честност и загриженост от своите предшественици. През първата година, като че ли, не успяхме. Сигурен съм, че сме искали. Но всякога нещичко не ни достига – един път прозорливост, друг път смелост, почти винаги разбирането, че сме отговорни за това, което сме говорили пред гражданите и правим за тях, след като са ни избрали.
Госпожо Гешева, моля Ви, не приемайте лично това, което съм написала. Адресирала съм го до друг коментатор тук. За съжаление не Ви познавам и не мога да знам какво помните, но мога да кажа с увереност, че моите спомени за събитията в Ловеч датират от много отдавна. Може напр. да се окаже, че моята история е , да речем, Вашата предистория. Ако се впусна в дълги обяснения, свързани с моите спомени, може би бихме досадили на посетителите на сайта. Затова позволете ми да напиша отговора си на въпроса Ви в message на ФБ-профила Ви.
*припомнЕте 🙂
Г-жо Стойчева, припомните „кой зачена и акушира ГЕРБ в Ловеч“, какво се пръкна и коментирайте, моля Ви, как изглежда сега?! Ако се затрудните, аз ще Ви припомня – слава Богу имам добра и услужлива памет…
Добре сте го написали, господин Райнов,пак ще повторим, че вие сте един от хората, които знаят защо са избрани. Но за съжаление всичко това което пишете е известно, за който се интересува поне малко от въпросите свързани с управлението на града. Общинската администрация начело с кмета е слаба и изпълнява успешно само рутинните си задължения.Групата на общинските съветници на така наречените социалисти ли, комунисти ли, те си знаят какви са, е съставена от послушковци, подбрани от кмета, които могат най-вече чинно да гласуват в комисиите и на сесиите.Съветниците от групата на ГЕРБ са хора събрани „от кол и въже“. Много малко са хората, които се подготвят сериозно по обсъжданите въпроси и правят смислени изказвания. То няма и какво да оживи хората, през предишните мандати от общинската баница бяха все пак останали някакви апетитни хапки и както казваше госпожа Печева,инвеститорите на Ловеч са в самия общински съвет/начело с нея, разбира се/.Над всичко отгоре Дянков пък реши да им намали и заплатите и то какво остава при това положение за хората?Да имаше поне няколко добри оратори,които да търсят изява, както е в Троян например, и да правят сесиите по-интересни.
Наистина, надеждата беше в сформираното мнозинство,което трябваше да разобличи незаконните и неморалните действия през предшестващите мандати и да бъде действителен коректив през настоящия.Но какво да се прави, вероятно си заслужаваме това управление!
Днес в facebook Стефан Гамизов е написал :
“Ситуацията в България доближава политическа и обществена безнадеждност. От една страна имаме старите комунистически муцуни с безкрайните им разклонения и клонинги, от другата страна новия тумор на про-западно ориентираната корупция. Тези две страни на монетата на злоупотребата с живота на българина премазват всичко по пътя си. И средно положение няма.
Който не краде, няма да яде.
Получих много упреци напоследък, че не разделям крадците на добри и лоши според това дали са от Русия или САЩ, и прилежащите им васали. Въпроса е принципен, а не васален. Крадеца си е крадец, независимо от произхода му. И затова не мисля да си променям политиката по тези въпроси. Русия е диктатура без каквито и да е законни права в България, а САЩ просто се самозабравиха манипулирани от безкрайната върволица продажници и манипулатори лежащи по килимите на посолството им с цел да извлекат индулгенция за кражбите и насилието което извършват. Закона е над всеки и над всичко. Без да се спазва това, България и българите ги чакат само мизерия и нещастия…”
Без коментар !
Този общ баща сега май прави всичко възможно да събере децата си.
Китайче, всяка история си има предистория. Спомни си кой зачена и кой акушира ГЕРБ в Ловеч. Ако се върнем 22 години назад, за да си припомним кой е представял други политически субекти в нашия общински съвет, ще се досетим и кой е техният действителен, но скрит в землянката баща.
Иво, ти ни будалкаш. А и Б отборите на БКП не могат да бъдат реформатори. Виж поименно кой представлява твоите приятели от ГЕРБ, човеко, какви очаквания мажеш да имаш от подобни хора? Че всичко ще е по стария начин се знаеше още през миналата година.