Приоритет ли са здравето, спорта и младите хора?

Павлин Иванов

На брифинга в понеделник кмета Казанджиев, по повод решението на РЗИ за затваряне на Спортната зала,  заяви че „трябва да се помисли за нов начин на управление и стопанисване на обекта, като той се предаде на спортен клуб или сдружение“. Разбира се, че подобна помисъл е добра, но …

Дали проблемът със състоянието на Спортната зала е от няколко дни или стои на дневен ред и нерешен от много време? Отговора на кмета е: “ Вече няколко години търсим възможности за финансиране по различни програми.“ Т.е., няма как затварянето на залата да ни изненадва, проблемът очаква решение от години. И макар че дори на предизборната си среща със спортните деятели кмета да заявява, че „най-голямата болка на спорта в града е закритата хандбална зала, за която трябва да се търсят средства.“, странно, но в неговия бюджет намерени средства за залата няма.

Ще се търси решение за разширяване на залата?! Може би разширяването е добро стратегическо решение по принцип, но с оглед намаляващо население в града, ниските доходи и символичната платежоспособност на публиката, как ще се издържа едно подобно голямо и скъпо съоръжение? Навярно има концепция за това, но никъде поне аз не съм я виждал. А ако няма, всичко е поредния балон и игра с публиката „на сляпо“.

Отново на предизборната си среща със спортните деятели, Градоначалника заявява, че иска държавата да му прехвърли собствеността на Казармата и теренът да се превърне в спортно селище. Идея, която надали скоро ще стане реален факт, най-малкото, защото са необходими чудовищни за мащабите на града средства, адски кадърен мениджмънт и може би най-важното – има ли нужда точно от такова селище, точно в Ловеч, именно на това място и това ли е единствената алтернатива за този терен.

И защо не можем да намираме малко пари, всяка година, за добра поддръжка на залата, а искаме да търсим много пари за нейното разширение? Как става това, не съм наясно. От това, което виждам става ясно, че нито много, нито малко пари за спорт са намерени.

Администрацията винаги казва: пари няма! Както сте се убедили, това съвсем не е вярно. Пари винаги има, въпросът е как и за постигането на какви цели се използват. Проследете публикациите само от миналата година и ще се убедите, че от време на време се отпускат средства за неща, които не винаги имат смисъл. Само през миналата година допълнително се дадоха 90 000 лв. за трите подлеза по големия проект. Намериха се една камара пари и за дейности, от които няма ефект. За смислените обаче, пари никога не достигат.

Разбира се, обективността изисква да кажа, че всичко това е въпрос на гледна точка.

Във всяка една моя публикация, особено на тема бюджет, винаги съм застъпвал тезата, че начина на мислене е в основата на напредъка или упадъка на всичко. Когато дълги години въпросът с приоритетите за развитието на града не са дори сериозно поставени на обсъждане, се вижда какъв е резултата – опитваме се да гасим пожари, които е било възможно никога да не избухнат, но за сметка на това, днес ни струват скъпо и причиняват огромни неудобства.

Щом в бюджета не са заложени средства за ремонти на залата, логично е, спортовете практикувани там да не са приоритетни. Просто защото, заложените средства са реалния измерител на желанията на администрацията за развитие и демонстрират начин на мислене.

Не са заложени средства и за изграждане на нови спортни съоръжения, от каквито града безспорно има нужда, естествено при условие, че искаме децата, младите хора, а и всички ние да не бъдем „кюфетета“, а нормални здрави европейци, за каквито се смятаме на думи.

И когато един градоначалник тръгне да обяснява как гражданите не разбират от правенето на бюджет, е леко конфузно Здравната инспекция да затваря само една седмица след неговото приемане спортно съоръжение, чиито собственик е най-разбиращият от материята човек в общината.

Преди да напиша този коментар публикувах анкета с въпроса: „Кой носи отговорност за затварянето на спортната зала в Ловеч?“ Към момента, според 33 % от читателите на „Ловеч днес“ най-голяма отговорност носи Кмета , а втори е Арменският поп с 24% от гласовете. Разбира се, анкетата няма претенцията за представителност, но все пак очертава красноречиво отговорността на днешния стопанин на залата.

По въпроса кой трябва да стопанисва големите спортни съоръжения – Общината или спортните клубове или има и други варианти, които трябва да бъдат обсъдени и да се вземе решение, всичко това е въпрос на дискусия, сметки, желания, компетентност и разбира се устойчиви решения, каквито днес просто няма.