ПАМЕТНИКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Слезни, Апостоле, се моля –
металът потъмнял мълчи.
А как ни трябва твойта воля,
когато залъкът горчи.

Градът ни сякаш е наказан,
или орисан – без късмет,
от немотията прегазен,
от лошията превзет.

И Осъма сънлив и мрачен,
сред тинята до колене,
живота си оскъден влачи
с позеленели рамене.

Република “чиста, свята”
се лута в демоде костюм,
в най-плиткото на свободата,
насилена, без много шум.

А ти, Апостоле, къде си –
един сред гордите мъже.
Въпросът ми като обесен
виси на твоето въже.

Георги Мирчев