Павлин Иванов

Вчера, в 20.00 часа на паркинга пред ловешката дискотека „Илит“, където беше екзекутирана 25 годишната Ивелина от действащия полицай Иво Маринов, ловчалии запалиха свещи и поставиха цветя на лобното място на младата жена.

Убеден съм, че сте прочели в медиите това, което ви представиха за снощи, но не получихте напълно достоверна информация и не разбрахте важното. За съжаление! Това е и причината да забавя значително първата част от информацията. Трябваше да прочета почти всичко, което беше публикувано.

Вчера, в 20.00 ч., тихо, по човешки, съпричастните към мъката, като една общност , ловчалии подкрепиха семейството на Ива в този труден за тях момент. Солидарност, от която всеки човек се нуждае точно тогава, когато е най-трудно.

Повод за това беше моят коментар по темата озаглавен „Тихо“, в който бях написал накрая какво ще направя: „Днес мога само да запаля една свещичка и да оставя едно цвете на малкият паркинг до дискотека Илит в 20.00 часа, да поседна и да помълча. В памет на Ивелина.“

Благодаря на Христина Христова, която за съжаление не познавам, но тя беше първата, която сподели постнатият от мен материал във Фейсбук на страницата на „Ловеч днес“. Благодаря и на стотиците хора, дошли да подкрепят по човешки едно съсипано семейство, загубило смисъла на живота си – своето дете.

Умишлено не изпратих на колегите от другите ловешки медии моят коментар и думите, които бях написал. Това не е ПР събитие, не е за показност, не е за мъст. Исках нещо много простичко, да запалим по свещичка, да оставим своето цвете, да помълчим и помислим за момичето, за града в който живеем, затова какво се случва, за да почувстват близките на Ива, че макар и да не се познаваме нито с тях, нито с Ива, ловчалии могат да бъдат солидарни, да бъдат хора в най-човешкият смисъл на думата, да сложат ръка за подкрепа на рамото им.

Около 30 мин. Хора продължаваха да пристигат, тихо да изразят скръбта си, да бъдат съпричастни, да не оставят едни съсипани родители сами.

Аз не познавах Ива, не познавам и родителите й, не съм приятел с познатите й. Много от дошлите бяха също като мен. Не сме присъствали на погребението, защото сме странични хора, а това, което се случи вчера, трябваше да бъде нашата солидарност, като граждани, като родители, като ловчалии, като хора, които мислят за ближните си и са зад тях в най-трудният и трагичен момент в живота им.

Бащата на Ива благодари на всички присъстващи и на организатора, макар и да не знаеше кой е той. След, което хората започнаха също тихо, с наведи в знак на почит глави и сълзи в очите, тръгнаха към домовете си, заедно с морето от чувства и мисли, бушаващи в главите.

Надявам се този изстрадал човек да е почувствал и усетил, че има немалко хора в нашият град, които въпреки, че не го познават, скърбят заедно с него и няма да го оставят сам.

За всяко нещо има време и място. Вчерашната вечер трябваше да бъде на солидарност, загриженост и подкрепа за семейството и в памет на Ива.

Още веднъж благодаря на всички, които разбраха защо са там и не си позволиха да манипулират и подстрекават множеството, точно в този момент.

Но в края на бдението, на преден план се появиха две дребни и нечистоплътни души. За тях ще ви разкажа утре.

 

Бел. р. – Не използвам снимки, от които се вижда кой е там. Искам да ви помоля да осмислите, че първо сме хора, родители – човешки същества и трябва да се подкрепяме и помагаме един на друг. Дано поне мъничко съм успял.

След това сме граждани. Гневни и недоволни.

Във Фейсбук видях една мисъл: „Пази се от гнева на търпеливия!“ Тази мисъл е ярко червена лампа за политици и управници, ако могат да разчетат случващото се.