Павлин Иванов
Днес отбелязваме Световения ден на свободата на печата. Много мислих преди да напиша този материал, защото това, което ще прочете няма да ви хареса. Една от причините е, че ще ви засегна пряко, а това не винаги е добра идея. И не защото искам да прехвърля топката в полето на читателите, а защото това, за добро или за лошо е моето лично мнение.
Много често хората упрекват медиите, че са манипулативни, необективни, политически или финансово зависими, несвободни и страхливи. На медиите, които са именно такива, повярвайте, изобщо не им пука за вашето мнение. Те си изкарват парите, финансово вървят здраво напред, естествено плащайки съответната цена – съвест, морал, принципи, ако изобщо имат такива.
С вашите пари, купувайки вестник или списание вие всеки ден избирате кой да живее и се развива. Ако избирате жълтото, това е вашият избор. Инвестирате в скандала, интригата, пошлостта. Давате шанса да оцелява и да ви залива отново със силикона и проявите на Златките, чалготеките и футболистите, и всички измислени герои. Това е вашият избор.
Ако не сте се замисляли, вие сте големият инвеститор и в каквото влагате парите си, точно това и получавате.
В днешното интернет време обаче, особено в интернет медиите, свободата и честността имат различно измерение. Причината за това сте вие. Няма как при възможността да коментирате свободно, да споделяте във Фейсбук, да поствате във форумите, някой да ви излъже, защото вашето мнение тежи също толкова, колкото на автора на всяка една публикация. Ако истината не излиза от медията, тя идва от вас, от вашето мнение и коментар.
Защо тогава сте пасивни и чакате някой, отнякъде, да ви свърши работата? Без вас, без вашето мнение и подкрепа, коя медия има смисъл и как може да защити обществения интерес? Какъв ваш проблем може да бъде решен, ако не ви пука само защото в заглавието не пише, че „Човекът Х изнасили зебра в ловешко село“?
Виждате, че в Ловеч се случват и много хубави неща – наши деца участват и печелят международни конкурси, наши спортисти постигат успехи, хора излезли от Ловеч заемат ключови места в държавата и в големите фирми. Почти всеки ден в Театъра, Читалището, КДК, Библиотеката се случва нещо интересно. Баш-Бунар е пълен с хора. Градът живее.
Статистиката обаче сочи, че тези новини се четат около 3 до 4.5 пъти по-малко, отколкото която и да е малко по-зрелищна катастрофа и то не защото дописката за инцидента е написана по-добре. Понякога се чувствам неудобно, когато пиша за някое интересно и стойностно събитие, защото знам, че ще го прочетат предимно участниците в него, а всички останали просто ще го прескочат, защото според тях не е интересно.
Имам претенцията, че в 5-те години на съществуването си „Ловеч днес“ остана свободно място. Без активните форумци и коментатори, това нямаше как да се случи. Убеден съм, че част от вас виждат, че се стремя да бутам, ръчкам, провокирам, стимулирам, за да вървим заедно напред и да се учим всеки ден да живеем по-добре като общност. Разбирам, че не ми се получават много добре желанията, но такова е моето разбиране за промяна.
Сайта е и своеобразен пулс на този град. Той е такъв каквито сме и ние. Когато се раздвижим, става интересен. Когато сме демотивирани, той е скучен и дежурен.
Много пъти ми се е искало да извикам: „Разберете най-накрая! Само заедно можем да вървим напред!“. Но когато се огледам, вместо това, запалвам цигара. Засега.
Един от интересните въпроси когато говорим за свободата е какво правим с нея, когато я имаме.
Дали са свободни медиите? А дали са свободни читателите?
*Г-н Иванов, радвам се, че продължавате да пишете провокативни текстове. Коментарите под тях доказват тяхната необходимост. А Heros е прав- този дизайн на сайта е недоизпипан.
http://www.youtube.com/watch?v=niA5HEDg_AA
Някъде под небето
на грешната Земя
живеел народ обречен
на живот без светлина.
Слепи им били очите,
вечна била нощта,
черни били ръцете
на сляпата съдба.
Дълго така живяли
в мрак и тъмнина,
свои богове създали –
идоли на скръбта.
Но станало нещо странно
в техния тъмен свят –
родил се човекът-чудо,
прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист
в обречените души,
те черни пръсти сплели
в своите коси,
очите му отнели
и до края на своя живот
осъден бил да страда
от слепия народ.
С вериги окован завинаги,
затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам
със своята вина.
да информират и да формират*
Моля за извинение.
Благодаря за коментарите. Уважавам мнението на всеки от вас, макар да е различно от моето.
Поздрав за съфорумците: http://youtu.be/SORRVZzdPjA
Благодаря! Ето едно парче и от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=KVb4rYDsuf4
Целта на медиите е да информира и да формира определено отношение към обществен проблем или някакво събитие, което всъщност е манипулация, пресиране.:)
Г-н Иванов, няма свободни медии в България, особено в провинцията, и това се видя на изборите през есента. Мигар тогава Вие бяхте независим,а от регистрите официално не се разбра кой Ви е спонсорирал?!
В своя коментар, който е тенденциозен, некоректен и заядлив, Вие изцяло противоречите на собствената си теза в постинга по-горе.
Фи-фо-фам има различна позиция, която Вие искате да “пресирате” в опаковка, но нима една опакована различност има самоличност?! Дали един уважаващ себе си човек ще позволи това?!…
За съжаление все по-рядко се срещат хора с открито изразена лична позиция.Фи-фо-фам, това е моят специален поздрав за тебе:
http://www.youtube.com/watch?v=sMqNFAU0tOw
Не името или ника се опитват да решат малка част от проблемите в този град, а позицията на хората зад тези никове или имена.
Реакцията на поставен проблем не само тук е на принципа, познат ни още от древността “ Лошите вестоносци ги убиват, нали “. Този принцип се е превърнал и в национална политика на българските управляващи. Няма значение какво е казано, важното е говорещият да бъде порядъчно омаскарен в очите на хората, за да бъде омаловажено казаното и изместен центърът на вниманието. Това си е най-фина цензура, действаща безотказно.
Когато пишем с никове, и то напълно според правилата на този форум, определени от Павлин Иванов, ни питат защо се крием. Когато напишем нещо с имената си, започва лепенето на етикети “седераст”, “педераст”, “комунист”, “костовист”, “онанист” и т.н. Само и само да бъде избегнат някой кофти въпрос или коментар.
За да вървим заедно напред трябва да се вслушваме в забележки като моите във форума, като и тези на fee-faw-fum за липса на възможност за корекция на текста след публикация, невъзможност да се премахне форматирането след копирания текст на Italic и т.н. Активните съфорумци все още не сме се отказали да пишем тук. Въпреки техническите издевателства и опитите ни да се нагодим през последните 3 месеца към една несъвършенна блогова система на писане на коментари и един вграден в сайта празен форум с орязана функционалност.. Ние пишещите от 5 години ще продължим да пишем, но няма да е за дълго в тази обстановка. Не ни е комфортно някак си. И това няма много общо с пулса на града. А дали ще пишем зад никове или не? Оставете ние да решим.. Не името или ника се опитват да решат малка част от проблемите в този град, а позицията на хората зад тези никове или имена. А когато всички си мълчат, значи всичко в града е наред!
Извинявам се на читателите за допуснатите грешки, но нямам възможност за корекция, след като съм пуснал коментара.
Предполагам, че господин Иванов е объркал обръщението, когато е пуснал горното. Нищо, той все пак има възможност да вижда всички регистрации, кой стои зад всеки един ник, и дори да си позволява публично да го обявява. Негова си работа. Само ще го помоля да провери в стария си сайт на коя дата е направена регистрация та на потребител с ник debelaka, после да провери и кога са се случили политическите назначения, за които намеква тук. Нека не си позволява да впряга коня зад каруцата и манипулативно да смесва събития, както му е изгодно.
Колкото до действията. Господин Иванов, нямам Вашият журналистически талант, затова просто не публикувам. Само изказвам мнение и коментари по въпроси, които ми се струват интересни. Е, разните му окупационни студентски стачки, градове на истината, протести, митинги, шествия са плод на младостта ми. Това, че през целия си осъзнат живот, въпреки подаваните ми изкушения, натиск и наказания от страна на учители, комсомолски секретари и партийни такива не съм изменил на своите демократични виждания, в съвременна България е по-скоро признак на глупост, отколкото въпрос на чест. Толкова по въпроса.
А, щях да забравя. мога да споря с някого, да отстоявам различна позиция, да коментирам публикация, но не бих си позволил да огранича правото на всеки един от нас да каже онова, което мисли. Явно грешно сте си въобразил, че някой Ви налага какво да пишете тук. Ако има такъв , то това със сигурност не съм аз. Та за толкова години не успях да Ви науча на елементарното правило кога се пише пълен и кога непълен член, та камо такива възвишени неща, свързани с душевния Ви покой. Първият ми коментар епросто констатация на факт, жалко че предизвика смут в душата Ви.
И последно. Просто защото не разполагам с огромния обем информация, с който боравят хора като Иво Инджев и Христо Христов, аз просто закупувам книгите им и ги подарявам на библиотека “Проф. Беню Цонев” град Ловеч. Заповядайте, ако не сте отново зает, във вторник, купил съм по един екземпляр от книгите на Христов и с Албена Йончева съм се договорил да ги донеса тогава, заедно с предпоследната книга на Инджев “Течна дружба”.
fee-faw-fum
будната съвест на един временен псевдополитик
Уважаеми господин Дебелак,
За съжаление, нямах възможност да присъствам на срещата и това е причината все още да няма информация за нея.
От друга страна, категорично не прилича на политик от вашия калибър, да държи подобен тон. Вече има един съветник опитващ се, макар неуместно и мънкащо да дава акъл на медиите, не бъдете втори.
Радвам се, че ви е свидна свободата на печата, дори и да е само на думи. Лично аз не съм видял абсолютно никакво действие от ваша страна в тази посока, а и във всяка друга, за което впрочем говорят и изборните ви резултати.
Ако смятате, че присъствайки в една зала с човек доказал начина си на мислене с реални действия, ставате автоматично като него – това е ваше право на самозаблуда.
Фактът, че нямате смелостта да напишете дори името си под вашия коментар, ви слага на съвсем различна писта от тази, на уважавания журналист Христо Христов.
За ОГРОМНО съжаление, много политици в Ловеч са като вас, а резултата от това е видим и определено не е добър. А това, че все пак сте намерили мястото да изказвате мнението си, независимо какво е то, без цензура, макар и скрит зад псевдоним, мисля дава отговор на въпроса има ли свободни медии или не.
Павлин Иванов
“Ловеч днес”
Павлин Иванов, онези Ловчалии, на които им е свидна свободата на печата, на 3 май бяха в КДК на среща с Христо Христов. Срещата продължи над два часа, казаха се доста интересни неща, които не се чуват всеки ден, но на този сайт не виждам информация. За мое ОГРОМНО съжаление.