Левски и Ботев не искат защита, а последователи!

Иво Райнов

Преди три-четири дни Фейсбук ме посреща  с ужасени писъци „Посегнаха на Левски!“.  Отварям един от многобройните линкове и в него „патриоти“ препасали остри саби и се заканват на американския посланик. „Мерзавецът“ пратил писъмце, в което съветва „добре е да преразгледате отношението си към Васил Левски, който вие считате за национален герой и борец за свобода… Наши специалисти установиха, че от съвременна гледна точка е по-скоро терорист … Затова смятаме за необходимо личността на Левски да бъде постепенно премахната от учебниците по история на България, а защо не и в бъдеще заклеймена като идеолог на тероризма.“  Естествено във форумите започва една „патриотична вълна“, лъскат саби и се чуват отривисти викове „мамка им на американските чифути“. Никой не се сеща да погледне, че сайтчетата публикували, „писъмцето“ са жълтурски, а първоизточникът е „Бъзилийкис“, който неведнъж духовито пробва нашето чувство за хумор и интелигентност.

Току „патриотите“ разбраха, че цялата пара отиде в свирката и подеха нова родолюбива кауза. Този път в защита на Ботев. Разни медии гръмнаха със сензацията „Ботев вън от учебниците“. Фейсбук пак заклокочи. Въпреки, че зад заглавието застанаха сериозни информационни агенции, че и академични издания, истината се оказа поукрасена и поизкривена. Някакви книжни мишлета писали доклад в Комисията по дискриминация, в който споделят несъгласието си  турците да бъдат описвани като насилници и поробители и цитират ред от ботевото творчество „да гледам турчин, че бесней над бащино ми огнище“. Няма и намек за изхвърляне на Ботев от учебните програми. Оказа се, че някой манипулативно е заимствал заплахите спрямо класика от отворено писмо на директор н национално издателство. Недомисли  псевдожурналисти тутакси наляли масло в огъня, а недочели интернет потребители запищяли от огнената заплаха. Толкова силно, че се наложи министър Игнатов да гаси пожара.

Целият този сюжет някак настойчиво напомня за две характерни родни черти.  На първо място сервилността. Когато някой настойник ни дава инструкции, ние ги изпълняваме буква по буква, че някога четем и между редовете. Изведнъж Европа стана чувствителна към толерантността и ние се разболяхме по темата. Нищо, че исторически сме далеч по-толерантни от повечето европейски народи. Просто навик – кажат ли ни да се наведем малко, ние се просваме по очи, че и гащите сваляме! Второ. Склонни сме към патриотични истерии, ама за една нощ, колкото да изтрезнеем. Както колоритно  ги е описал Вазов в „Хъшове“ (апропо, сигурно за болните мозъци трябва да извадим и него от училище, нали е възпял титаните Левски и Ботев).

Уважаеми патриоти, по перо и преструвки, Левски и Ботев нямат нужда от защита. Те са такива гиганти, че могат да  разтреперят  всяка чиновническа ръчица и да смълчат и най-великата сила.  Лесно е да се мушнеш  в сянката на големи личности, трудно е да застанеш в светлината на значима кауза. Защото вашият хъс, енергия, недоволство, непримиримост и бунт може да намери много съвременни „башибозуци“. И докато гръмко водите предварително спечелени битки за недосегаемата памет на Левски и Ботев, вашият народ става все по-прегърбен, все по-мизерен, все по-безнадежден.  Това Левски и Ботев не биха допуснали!

Националните герои нямат нужда от защитници, а от последователи!