Генади Маринов Т21

ВЯЛО СТАРТИРА Българският фестивал на сливата  в Троян (21 септември, петък) – може би заради неприятното студено и дъжделиво време, или пък заради двата „конкурса” за изпълнители на песента и танца на фестивала (и двата формални, а изпълнителите – избрани предварително), а най-вероятно и заради двете; плюс малобройната публика. Най-хубавото нещо в този първи фестивален ден бе огромният син балон с емблемата на феста, герба на Троян и надпис „Български фестивал на сливата”, който се рееше високо в небето над централния троянски площад. 
НА ВТОРИЯ ДЕН(събота), когато се състоя официалното откриване, обаче бе по-различно – и като метеорология, и като настроение, и като програма, и като присъствие. Както се полага, лентата преряза кметът Донка Михайлова; а в самото начало на приветствието си градоначалникът не пропусна да подчертае колко важен е днешният ден – 22 септември, обявяването на Независимостта на България. Г-жа Михайлова подчерта също, че Фестивалът на сливата има някаква изконна троянска специфика и енергия, което го прави много близък до всички нас (троянците).

 
РЕДОМ ДО КМЕТА на официалната трибуна (закупената специално за събитието сцена) бе и един от важните хора в управата на сръбския град Крагуевац – неслучаен гост, тъй като и там си имат сливов празник, а пък се знае, че Сърбия е европейският лидер в производството на сливи (и сливова); сърбинът горещо приветства тукашните си съмишленици. Други ВИП-ове на трибуната – депутатите от нашия избирателен район д-р Станка Шайлекова и Кирил Гумнеров, зам.-областният управител Сашо Данков, председателят на местния парламент Минко Акимов, троянските зам.-кметове Поля Димова, Кольо Кацаров и Ангел Ангелов и др.
СЛЕД ОФИЦИАЛНИТЕ речи имаше кратка церемония – Иван Чакъров, управителят на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в с. Орешак, където се провежда юбилейният 20-ти Празник на сливата и троянската сливова, 22-23 септември (нещо, което би трябвало да е органична част от сливовия фестивал, но кой знае защо, а може би не е толкова трудно да се досетим защо, бе изключено от фестивалната програма – бел. Т21), връчи на г-жа Михайлова символът на сливаро-ракиджийското шоу – пластика, изобразяваща троянска синя слива. След което Общинският младежки духов оркестър и дамската вокална група от читалището в с. Бели Осъм изпълниха песента на фестивала, кръстена „Живата история” (текст Боби Мирчев, музика и аранжимент Георги Георгиев-Герасим).
НАТАТЪК БЕ народното веселие, като на сцената се редяха различни самодейни читалищни състави, чиято „таргет група” бяха преимуществено хората от средната и по-горните възрасти. Накрая обаче купонът стана истински, тъй като под прожекторите излязоха майсторите от сливенския оркестър „Карандила” – мургавите джазмени наистина доказаха, че могат всичко и взривиха немалката вече публика.

 
ОСВЕН ТОЗИ достоен финал на втория фестивален ден ще се запомнят още няколко неща. Маскарадното дефиле по главната улица на Троян, от Малкия пазар до централния площад, в което нямаше нищо иновативно (открай време същото дефиле си е неизменна част от Празника на сливата и троянската сливова); хубавото – че бе запазило нивото си от предишни години. Сергиите, в които могат да се намерят интересни занаятчийски стоки от различни краища на България. И последно, но не по значение – чаровната водеща Петя Дикова, която си е наше момиче и е израснала при баба си в Троян, даже първите си школски години е изкарала в тукашното НУ „Св. св. Кирил и Методий”. Петя бе по младежки забавна и динамична и внесе допълнително настроение и свежест; а откровението й, че точно тук, на троянския площад, за пръв път е излязла с момче, ще се помни.