Да ценим и пазим планината

Младите туристи от клуб ”Планинец” при Професионална гимназия по механоелектротехника гр.Ловеч с ръководител Румяна Боевска работим по проект „Успех”,който се осъществява по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. На 21 и 22 април проведохме нашата първа представителна изява-поход до хижа Васильов, разположена в Троянския балкан. Решихме да освежим туристическата маркировка по маршрута. Запознахме се с видовете туристически маркировки и изготвихме план за реализация на инициативата.

            Не ни разколеба прогнозата за дъжд и рано сутринта отпътувахме за изходния пункт-с.Шипково. Въоръжени с шаблони, четки и боя потеглихме по стръмната пътека. Бързо усвоихме техниката за маркиране, а някои от нас показаха „завидни” заложби. Е, не се размина без боя и по самите нас. Слънцето усмихнато надничаше зад облаците. Скоро това му омръзна, притъмня. С първите капки дъжд пристигнахме в хижата. Радушно ни посрещна с ароматен планински чай дългогодишната хижарка Пепа Киранова. В ранния следобед, преодолявайки на места екстремни участъци се отправихме към закътания в близките скали параклис „ Свети Петър и Павел”.След адреналина от придвижването се промъкнахме през тесен отвор, наречен „Чистилището”, и попаднахме на едно свято място, където органично се съчетават дух и природа. Не се разминаха и обещаните от синоптиците дъжд и гръмотевици, гарнирани със суграшица и силен вятър. Видяхме и усетихме  суровия нрав на планината. Но в топлата и уютна хижа се чувствахме в безопасност.

            Утрото ни посрещна с ведро и  синьо небе. Изкачихме връх Васильов(1490 м.). Пред нас като на длан се простираше Централна Стара планина. Накъдето и да погледнеш – море от малки и големи върхове, някои все още със зимните си шапки, други обличаха пролетна премяна. Величието на гледката покорява. Емоцията е неповторима. Направихме чудесна фотосесия, запечатвайки завинаги очарованието на мига. Спуснахме се за последно по снега, останал по високото. Диви кокичета лилав минзухар и синчец радваха очите ни. Планината щедро ни възнагради, като ни разкриваше безценната си красота.

            Удовлетворени от постигнатото, мъничко уморени, но заредени с положителни емоции, казахме „довиждане” до следващата ни среща  през май.