Избирам Европа. Активните млади хора и техните разсъждания относно предизвикателствата, пред които сме изправени като европейци днес

Прочетено518пъти

Остават 100 дни до важните за цяла Европа и за всеки един от нас избори за членове на Европейския парламент, които ще се проведат през месец май 2019 г.. В продължение на четири дни ще ви представя победителите  в конкурса за студентско есе на тема „Избирам Европа“ –  Неда Узунколева, Кристина Димова, Ваня Гривова и Михаил Митев. Състезанието бе организирано от Бюрото на Европейския парламент в България съвместно с катедра „История и теория на журналистиката“ на ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски“.

Мнението, споделено от младите хора е важно. Важно е те да бъдат активни, да бъдат мотора, движещ Европа напред. Важно е младите хора сами да определят  бъдеще си, да не оставят друг да решава съдбата и перспективите им за развитие и живот.

Представям ви есето на Неда Узунколева, 4-ти курс журналистика :

ИЗБИРАМ ЕВРОПА

Европейската култура е история на идеи. Европейският дух и стремежи са построени върху древния Близък изток, древна Гърция и древен Рим. Християнската религия, демокрацията, римското право, гражданското самосъзнание, непреходното изкуство, философията и рационализмът оформят това, което днес наричаме „европейска идентичност“. През 1751 г. вечната знаменитост на европейския културен елит Волтер описва Европа като голяма република с общи нрави и обичаи. „Единни в разнообразието“ е мотото на Европейския съюз. Говорим за европейско кино, европейски литературни шедьоври и европейски исторически герои. Но съвременният европеец избира Европа със същия ентусиазъм, с който натиска “like” във Фейсбук – разсеяно, дежурно и необмислено. Оказва се, че да избереш Европа е отговорност към собственото ни гражданско самосъзнание и личностно развитие. Оказва се, че европейският стил и начин на живот не ни принадлежат и трябва всекидневно да се борим за тях. В противен случай, заради невежество или апатия, рискуваме да разрушим всичко онова, заради което избираме Европа.

„Да си върнем контрола. Пращаме 350 милиона паунда седмично на Европейския съюз. Защо тези пари да не отиват в нашата здравна система? Гласувайте за напускане.“ Тези призиви четат англичани върху емблематичните си двуетажни автобуси преди референдума, който доведе до Брекзит. В момента се говори за повторен референдум и за загубите от напускането на Европейския съюз. Във времето на фалшивите новини и пост-истината е важно да се информираме подробно, своевременно и аналитично. Разбира се, абсурдно е да се твърди, че надпис върху автобус е формирал общественото мнение. Но не беше ли абсурдно и немислимо отделянето на Великобритания или избирането на Доналд Тръмп за президент? Парадоксално е, че в епохата на модерните технологии и достъп до неограничено знание човек остава уязвим и лесно манипулируем във вихрушката от туитове, постове и хаштагове.

Съвсем естествено е и във времена на мигрантска криза да ставаме свидетели на разцвет на националистически партии и крайнодесни движения. Плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между мъжете и жените – основополагащи европейски ценности. Как тогава да си обясним реакцията на най-либералното общество в света при излизането на романа „Подчинение“ на френския писател Мишел Уелбек. В антиутопията на Уелбек годината е 2022-ра. Начело на Франция е Мохамед Бен Абес, издигнат от френските „Мюсюлмански братя“. Те печелят изборите срещу Марин Льо Пен. Добре известно е, че „Подчинение“ излиза в деня, в който е извършена терористичната атака срещу френското сатирично списание „Шарли Ебдо“, при която бяха убити 12 души. На корицата на последното издание на списанието преди атентата има карикатура на Уелбек с текст „Предсказанията на маг Уелбек: „През 2015-а – без зъби ще остана… През 2022-ра – ще празнувам Рамадана!“

Тогавашният министър-председател на Франция Манюел Валс коментира, че „Франция не е Мишел Уелбек, не е страна на нетолерантност и омраза.“ Уелбек е представен като символ на всичко, което Франция не е. По-късно става ясно, че един от убитите е бил приятел на автора. Хората са шокирани от първичната си реакция Впечатляващо е колко силен отзвук има антиутопията на писателя. Това все пак е художествена литература със, както казва Уелбек, слабо възможен в реалността сюжет.

Страхува ли се Европа, че няма да успее да остане вярна на идеалите си? Какво означава да изберем Европа в днешно време? И можем ли да сме сигурни, че вече не сме сбъркали?

През 1971 г. Симон Дьо Бовоар пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Сред тях са икони на 20-и век като Жана Моро, Франсоаз Саган и Маргьорит Дюрас. Сред тях е и Катрин Деньов. Почти 50 години по-късно Деньов попада в объркана ситуация в опитите си да защити всичко онова, което намира за европейско, свободно, хуманно и което, бидейки французойка и абсолютна звезда на европейското кино, като че по право ѝ принадлежи. След като заедно с Катрин Миле подписва отворено писмо срещу движението #Metoo, актрисата среща силно обществено недоволство и е принудена да се извини и да обясни по-добре мотивите си. Според Деньов „равноправие между половете не е равно на война между тях“. Уплашена за изчезването на старомодния флирт, звездата от „Дневна красавица“ повдига множество сложни и многопластови въпроси за природата на европейския феминизъм и за нюансираните разлики с американския. Борбата за правата на жените се пречупва през исторически, географски и дори индивидуален контекст. И когато избираме Европа, не бива да забравяме за това.

България се присъединява към Европейския съюз на 1-ви януари 2007 година. За българите това е радостно събитие, желана посока и отправна точка към по-светло бъдеще. Повече от 10 години след присъединяването ни България продължава да е сред най-бедните страни членки. Присъединяването донесе много изкушения за властта и изключителна изобретателност за прилагане на корупционни практики. Днес говорим за Европа на две скорости. Но с влизането ни в Европейския съюз българите получиха изключителни възможности за образование, пътувания и множество проекти. Най-важна остава промяната в самосъзнанието и самочувствието ни, която е бавна, но осезаема.

Избирайки Европа, избираме отговорността. Отговорността да изхвърляме разделно, да приемаме сериозно климатичните промени, да не обръщаме гръб на съседа, да спортуваме, да работим, да пътуваме, да се интересуваме, да се съобразяваме, да поздравяваме, да се образоваме, да четем, да протестираме, да се съмняваме, да умеем да се извиняваме, да питаме, да помагаме, да сме емпатични, добронамерени, възпитани, да сме задружни и граждански осъзнати, да имаме позиция и да не се страхуваме да я отстояваме. Да не позволяваме да бъдем лесна жертва на лъжи, манипулации и стратегии.

Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека включва правото на човек да не изразява мнение, в което не е убеден. Може би да изразяваме мнение, в което сме убедени, не е наше право, а задължение.

Share with: