Иво Райнов, снимки Атанас Стоянов
От прозорчето на камерата децата, които се забавляваха на сцената ми изглеждаха като в рамка. Сякаш оживяваха сцени и емоции, които съм виждал запечатани на черно-бели или цветни снимки от албумите на езиковската история. Някак инстинктивно нарекох клуба по УСПЕХ „Нашите традиции и таланти“. Сценичните традиции, те са като привилегия на това училище.
Пиесата, Фестът. От няколко години, с ентусиазъм и упоритост, се наложи една съвсем нова – Коледния благотворителен концерт. Всъщност тя черпи енергия от някогашния дух на предколедните благотворителни изяви на колежанките от американското училище и запълва една празнина, оставена от изместени през пролетта фестивал. Хайде кажете, че там, където е текло няма да тече отново. Там, където има будни деца историята се повтаря. Там където има таланти изкуството и веселието намират нови форми.
Пиша тази статия за всички. За онези, които жадно чакат да прочетат,че тяхната Езикова е все тъй умна, креативна, талантлива. За днешните наследници, които вложиха сърцето и душата си в коледното събитие, без да си дават сметка, че докосват най-истинските ценности на Езиковата – обичта и приятелството. Концертът преди Коледа е събитие, което се случва в гимназията за трета или четвърта поредна година. Кой казва, че тази гимназия не се променя и нейните днешни ученици черпят емоция само от традициите на предшествениците?
Този концерт беше творение на нашите таланти. От началото до края.От първото изречение в сценария до последната снежинка в декора, от хореографията на танца до аранжимента и акомпанимента на песните. Живата музика, която бяхме забравили. Интелигентната музика. Толкова акомпанименти на пиано и цигулка гимназията не помни от години.Бях решил в тази статия да не споменавам имена. Толкова много прекрасни момичета и момчета имат заслуга за организацията, подготовката и реализирането на концерта. Но не мога да не спомена Боби Панков. Преди месец се зарече, че ще направи възможното да акомпанира на всяко изпълнение от концерта и успя. Боби съживи онова, което правеше уникалната атмосфера на музикалните събития в Езиковата – групарския дух, музиката, която можеш да чуеш, но и да усетиш.
Коледният концерт струваше на училището само пакет хартия, превърната в декоративни снежинки. И разбира се щедро предоставената зала „Америка за България“. Всичко останало бе намерено, доставено или купено със солидарните усилия на десетки организатори. Подготовката за този концерт започна още с благотворителните базари, а малка част от спечелените пари бяха похарчени за материали и декорации, дребни подаръчета от томболата и дузина коледни шапки, внесли дух и настроение. Няма да забравя и жеста на сладкарница „Фаворит“, която ни подари сладката награда за най-големия късметлия от томболата. Тук не мога за подмина още едно име – на всеотдайния Ники Томчев. Техническият гений застанал зад пулта и без който концертът нямаше как да се случи. И въпреки, че съпреживя ядосано някой малки проблми с чистотата на звука, Ники показа, че най-после гимназията е намерила и последния фест елемент – озвучителят.
Нашите таланти, те се раждат на всяко езиковско събитие.Този концерт бе повече от успешен дебют за „зайците“ Яна, Деси и цигулката на Рафаел. Познатите гласове само дадоха кураж на малките. Уважението към малките бе една от чудесните новини на вечерта. Ако искаш да те следват трябва да вдъхновяваш.
И като стана дума за традиции няма как да подмина благотворителността. Тя вече е част от добродетелите на тези деца, които единодушно и щедро решиха да предоставят половината от спечелените от базарите и концерта пари за празника на три сирачета. Този жест е поредният за последните няколко години и доказва, че благотворителността е вече осъзната кауза за езиковската общност.
В края на концерта рамката на прозорчета на моята камера изглеждаше малко за да побере всички, които дадоха сърце, душа и време за да се случи този концерт.Десетки момичета и момчета, които отделяха от своите вечери за да репетират, декорират, пишат сценарии. Всеки ангажиран с логистика, реклама, творческо писане, охрана се стара за да направи празника. Наградата бе пълната и надявам се доволна зала и удовлетвореншето, че си писал в книгата на традициите. Обектива на камерата ми бе малък да побере хората, но и щастливата емоция, обзела всички дали своето за да се случи поредния Коледен концерт на Езиковата. Загледан в момичетата и момчетата, които опиянени от своята радоста не искаха да напуснат сцената си мислех колко малко трябва за да усетиш „заразата“ на 
Езиковата – щипка традиция, шепа таланти и няколко дози приятелство.