Иво Райнов
Прочетох признание на Желю Желев, че най-голямата грешка от началото на прехода е липсата на кураж да бъде забранена БКП. Сигурно е прав като гледам, че 24 години по-късно улиците са пълни с протестиращи хора. Лозунгите са същите – срещу БСП и няколко партийни деривата, създадени от ДС за да бъдат удобни патерици за управлението на комунистическите наследници. Каква историческа ирония. След 24 година България е в същата изходна точка. По-бедна, по-разделена и по-безнадеждна.
Не знам дали признатата от Желев грешка щеше да промени хода на българската история. Всичко в прехода беше грешка – сценарият, актьорите, осветителите, бекстейджа. Най-голямата грешка бе, че 24 години бяхме зрители и приемахме наивно за истина спектакъла. Сгрешихме в толкова много случаи. Грешно бе да следваме политици вместо съвестта си, грешно бе да мълчим, когато раздаваха ограбените ни пари, грешно бе да се страхуваме, когато ни изпратиха мутрите, грешно бе да разменяме инвестиционните бонове срещу чифт гуменки, грешно бе да слагаме подписи в рмд-та, създадени от мошеници, грешно бе да прощаваме на премиери, които създаваха кръгове от приближени фирми, грешно бе да не протестираме срещу съда, който оневиняваше крадливи министри, грешно бе да се уповаваме на един лъжлив цар, грешно бе да припознаваме всеки популист, който говори езика на улицата, грешно бе да се вдъхновяваме от псевдонационалисти, които сеят омраза към различните., грешно бе да гледаме безучастно как шайка новобогаташи купуват власт и медии, грешно бе да търсим спасение в поредния политически супермен. Грешно бе да живеем с илюзията, че някой е искал да направи живота ни слънчев през последните 24 години.
Живяхме като на сън и се събудихме с главоболие. С олигархия, впита в държавата, с медии поставени под контрола на шепа манипулатори, с празни джобове и изтърбушени души, с изгорени надежди и погубен половин живот.
Пак сме на улиците и искаме същото. Сега е далеч по-трудно, защото те имат всичко – пари, власт, полиция, медии, прокуратура, съд, държава.Ние сме слаби, уморени и подозрителни. Някога правехме грешки от младост и наивност, сега грешим за оправдание.
Това, че не забранихме БКП не е най-голямата грешка. Най-тежката грешка е, че не емигрирахме като стотици хиляди хора от онези влюбени в демокрацията площади. Щяхме да спасим поне остатъка от живота си. Един виц разказва, че в България всичко се случва 50 години по-късно. Колкото един съзнателен човешки живот. Моят, нашият.