Павлин Иванов
На днешният брифинг, „Ловеч днес“ попита Минчо Казанджиев, като член на БСП как ще коментира случващото се в неговата партия, изявленията на Георги Кадиев и Донка Михайлова, както и свиканият тази вечер протест от Кадиев пред сградата на Позитано 20.
Може би на друго място трябва да отговоря, но моята позиция е ясна, не приемам подобен начин на предлагане и избор на кадри, заяви Казанджиев. Считам, че това бяха неуместни и неправилни действия, трябваше да се търси консенсус и диалог.
Казанджиев изрази надежда, че ловешката партийна организация ще вземе отношение. Личното му мнение е, че се е подходило прибързано и необмислено, без да се преценят какви ще бъдат последиците.
Не познавам г-н Пеевски, нито познавам неговите професионални качества, но лично считам, че начинът, по който се подходи е неправилен и неподходящ, завърши членът на БСП Ловеч Минчо Казанджиев.
Бел.р. – За съжаление няма да мога да ви информирам какво е официалното становище на БСП Ловеч, тъй като „Ловеч днес“ и партията и нейният пресцентър не поддържат никакви комуникационни отношения, в което разбира се няма драма.
В нарочен коментар ще обясня как се стигна до това.
Още веднъж се извинявам, че няма да получите от сайта информация, ако изобщо има такава.
„Казанджиев изрази надежда, че ловешката партийна организация ще вземе отношение. Личното му мнение е, че се е подходило прибързано и необмислено, без да се преценят какви ще бъдат последиците.“
Г-н Казанджиев, нито е било необмислено, нито прибързано. На това му се вика политически курвалък. Само се чудя, с това абсурдно назначение на пеевски, искаха да НИ пробват ли, какво ли? Ама не се заигравайте с народа, че на никой не му е до игри, а последиците от тези заигравки се виждат и усещат в цялата страна.
„Данчо Заверджиев казва:
17.06.2013 в 17:42
http://bulgarski.pogled.info/news/46426/Az-ne-sam-bokluk
“Аз не съм боклук
Автор: Габриела Величкова“
МОНИКА, СТИСНИ ЗЪБИ!!!!
Тъй! А защо още Сергей Станишеф е още шеф? Явно това управниците нямате никакъв стимул да не вършите простотии.
http://bulgarski.pogled.info/news/46426/Az-ne-sam-bokluk
„Аз не съм боклук
Автор: Габриела Величкова
Отидох днес на протеста пред МС.
Не, не да протестирам. Моят протест е друг.
Отидох заради любимия си човек, който обаче протестира и то протестира вече трети ден.
Отидох, за да се потопя в атмосферата на протеста, исках да го разбера и когато ми се наложи да споря с някого на тема протести и сваляне на правителство, да бъда „в час“ и да извадя смислени аргументи.
Отидох, защото близка моя приятелка по сърце и по леви убеждения беше ходила предишния път и се обади разплакана от унижение – исках да усетя дали наистина такава е емоцията.
Затова искам да разкажа…
Вървя и стискам за ръка любимия човек. Вървя с левите си убеждания, с възмущението от лидера си от последните няколко дни и с обичта към любимия човек. Той е там. За него този протест е важен. Мога да го преживея.
Хората са различни. Млади, стари, с деца, влюбени, ядосани, щастливи, разочаровани и пр.
Естествено, не липсват окаяните сини шамани. Онези сините, които не можаха да влязат в парламента заради собствената си глупост, заради собствения си егоизъм и заради многото грешки, които допуснаха, докато бяха в управлението. Видях Емил Кабаиванов, видях Йордан Нихризов, видях дори един съветник, който е в СОС, но не му помня името…вървяха с идеята да ги видят хората, но едва ли са разбрали колко анонимни и безлични са станали. От глупост, заради собствения си егоизъм и заради многото грешки, които допуснаха, докато управляваха.
Жалки ми жалки сини лидери…да бяхте по-читави, да бяхте обърнали внимание на разпадащото се дясно, толкова по-лесно щеше да се работи с вас в парламента…
Вървя. Стискам ръката на любимия човек и внимавам. Гледам лицата, слушам скандиранията и чета плакатите.
И не се чувствам добре.
Никак даже.
„Червени боклуци” не спира да звучи около мен. От млади, стари, влюбени, разочаровани, щастливи и пр.
„Червени боклуци” скандираха дори деца на по 12-14 години, които представа си нямат за какво става дума, но явно да крещят „червени боклуци” им харесва.
Същото се чува и от устата на девойки, на засукани младежи и на колоритни реститути.
Е, аз принадлежа към тези, които наричат „червените боклуци”.
Но Аз не съм боклук.
Моята кауза не е боклук.
Близките ми хора не са боклуци.
Хората, с които дружа, също не са боклуци.
Цялото ми съзнание крещи „АЗ НЕ СЪМ БОКЛУК”.
Гледам протестиращите около мен, слушам ги как крещят „Долу БСП”, „БСП е мафия”, „Комунизмът си отива” и започва да ме хваща яд.
Яд на тези, които трябва да защитават моите интереси.
Яд на тези, които трябва да прокарват моята политика. Социалната.
Яд на тези, които дадоха повод на повече от 5 хил. човека да излизат и да скандират „червени боклуци”.
Хвана ме яд на тези, които дадоха втори шанс на десните и на екс-управляващите да се появят целите в бяло.
Разбрах защо е плакала онзи ден моята приятелка. Не се разплаках, но гласа ми падна от нерви и възмущение.
Любимият човек ме погледна и каза: „Цялото ти излъчване и тяло показва колко зле се чувстваш”.
Тръгнах си.
Ядосана.
Аз не съм червен боклук, нито хората около мен, които имат моите идеи.
Достатъчно носих клеймото на „комунистите, които са затрили държавата”.
Нямам намерение да нося клеймото на „червения боклук” от днешните протести.
Тръгнах си.
Факт е, че хората там (по голямата част) нямат никаква представа какво следва след падането на кабинета. Днес крещяха само „Долу”, не предлагаха алтернативи.
Но мен това не ме интересува. Аз имам ясни идеи за бъдещето си и ясни каузи, които защитавам.
Моят протест е ясен и зная точно какви резултати искам да постигна.
Аз не съм боклук и протестирам срещу тези, които ме поставиха в днешното унизително положение.
А те не са на улицата, те са сред нас – левите!“
Свиканият тази вечер протест от Кадиев пред сградата на Позитано 20.:
„Аз не съм червен боклук!
И отново само до членовете на БСП и онези леви избиратели, които ни подкрепиха на изборите и които се чувстват смазани и предадени:
Вече няма значение дали Станишев е подал оставка. Той загуби партията, когато загуби каузата. Няма значение и Национален съвет, пленуми, конгреси- това са процедури.
Когато хиляди хора крещят „Червени боклуци“ и „Мафия“, значение вече има само едно. Да покажеш, че не си червен боклук, не си мафия. Че не си част от задкулисието. Че си част от онази България, която иска честност и почтеност в политиката.
Затова призовавам всички хора от БСП, които ги боли, които не искат да се срамуват, които пазят в сърцето си пламъка на лявата идея.
Да се съберем довечера в 19:00 пред „Позитано“ 20. Без кордон полицаи, без страх и срам. Да покажем, че имаме характер и гръбнак и пазим каузите си.
Слагайте по една червена фланелка и идвайте.
Промяната в БСП започва от нас, не от пленуми и конгреси.
Ние сме БСП, ние сме България.
19:00, на Позитано 20.“