Уважаеми читатели на „Ловеч днес“, честит празник!
И макар за втора година да е различна, нашата ловешка Цветница е дълбоко в сърцата и душите ни. Точно там, където си струва да бъде.
Честит имен ден на всички онези пъстри, цветни, лъчезарни хора с имена на цветя. Бъде здрави, силни, обичащи и мечтаещи!
За втора поредна година най-чаканият и обичан празник преминава под сянката на пандемията, още по-голямото разделение между хората и в пуст и тъжен град. Но вярвам, че и това ще отмине. Отново ще бъдем заедно с приятелите, които не сме виждали отдавна. Ще изпълним стария квартал “Вароша” с усмивки, детска радостна глъч, обичани песни и весело настроение.Ще слагаме зелените върбови венчета да главите на децата, ще обикаляме по пъстрите сергии изпълнени с цветни грънци, направени с любов.
Ще бъде!
Днес обаче, можем да си спомним това, което имахме. Красивите гледки, оживените улици, топлите прегръдки. Не знаехме, че това не е било даденост. Не знаехме колко много имаме и бяхме загубили представа колко е важно всичко онова, дребничкото в живота ни, за което днес мечтаем.
С вяра в утрешния ден, честит празник на всички свързани с нашия Ловеч!