Иво Райнов
Прочетох страхотен пост на стената на Слава Георгиева. Послание с емблематичната песен на Pink Floyd “ Wish You Were Here”. Духовен мост между британските бунтари и онези непокорни момчета и момичета, дръзнали да затворят Софийския университет като крясък за справедливост и бъдеще. Слава успя да ме разчувства, сигурен съм, че е стигнала и до сърцата на „децата си“, затворени зад стените на Алма Матер.
Е, там в окупацията има и мои деца (всъщност те май са общи със Слава). Деца, с които съдбата ме срещна в Езиковата. И тъй като вървяхме по общи пътеки цели четири години, си позволявам да ги усещам много по-силно от случайни спътници.
Като непоправим бунтар чувствам всички „окупатори“ за мои деца, но истински горд ме правят тези, които само до преди 4-5 месеца седяха зад чиновете в Езиковата. Дано не изглеждам прекалено претенциозен като признавам, че ги усещам за мои духовни последователи. Защото преди 23 години (лятото на 1990-та) участвах в същата дързост, на същото място и със същата вяра, че променям България.
Днес съм далече, но със сигурност сърцето ми е във всяка от аудиториите, окупирани от младежкия дух на непримиримост към лъжата, политическата наглост и олигархията! Затова си позволявам с тези редове да се обърна към всички мои деца, преминали тънката граница между страха и достойнството: Бъдете силни, защото сте тръгнали по верния път , който ви прави свободни граждани, а не смирени поданици! Бъдете сигурни, че зад вас са десетки от вашите учители, стотици от вашите приятели, хиляди от вашите съграждани и милиони истински българи!
Искам да се обърна и към онези (може би десетократно повече) от моите деца, които подкрепят своите колеги зад компютрите: Вашата сила не е в мрежата. Там отдавна сме победили. Вашата сила е при приятелите ви зад стените на софийския и всеки друг университет. Направете и вашата крачка отвъд границата на страха. Всички мръсници разчитат на това да не ви достигне смелост, за да се саморазправят с младежкия бунт.
Бъдете сигурни в безрезервната ни подкрепа. Ние бдим. Ако посмеят дори да си помислят за насилие ще дойдем. Защото този път става дума за децата на България.
Не се съмнявайте, че ви обичам, вярвам и подкрепя с всяка фибра на душата си и всеки удар на сърцето си!