Павлин Иванов
Патриотични предавания, патриотични речи, цитати на велики българи – борци за свобода. Това чуваме от всеки паметник, шествие, телевизионна програма. Лозунги, декларирани от политици. Това се случва непрекъснато от години на всеки национален празник или честване на гибелта на нашите герои. Обикновено думите са на политици или хора, които имат за цел да станат такива.
И всяка година, веднага след датата на съответното събитие, думите и патетично издекламираните или изпети лозунги отиват в нищото. Езикът на омразата, цинизмът към качествата на опонента, тънката сметка как да спечелим нещо днес или утре, винаги взимат връх и показват не толкова патриотичните и лицемерни физиономии на онези българи, които искат да бъдат водачи на нацията.
Но не можем да виним борещите се за власт или промяна политици. Тези хора са едни от нас. Обикновени човеци – акащи, пишкащи, папкащи, с всички човешки слабости и позитиви. И днес, точно днес, в българското Народно събрание има небивала представителност на тъй наречения суверен. Малко на брой знаещи и можещи от различните формации и изобилие от другите. Точно каквото ни е обществото. Прогнило, всеядно, гневно. Искащо единствено един нов Баце да нацепи канчето на стария Баце. Общество подкрепящо безпринципността и простащината.
Каква е разликата между единият и другият Баце? Ако си направите прост чек лист и отбележите често недостатъците на единия, няма как, ако сте обективни (дори не много) да не отбележите същото и при другия. И при третия. И при четвъртия Баце.
Народ от Бацета.
А помните ли, че в речите от паметниците на националните празници, както и в телевизионните програми, всеки път, без изключение се цитира Левски:
Ако спечеля, печели цял народ! Ако загубя, губя само себе си!
Знам, че това са само думи за пред паметниците, които днес нямат никакво реално значение.
Знам, че нито Левски, нито Ботев, нито Раковски, са тръгнали да освобождават България защото са имали небивала подкрепа от народонаселението. Не са си правили сметката да се дръпнат сега, щото е опасно, а пък за другото, следващото възстание, когато и да се случи то, да поведат народа, защото тогава точно суверена ще им е делегирал повече доверие.
Не си представям някои от онези, буйни и луди глави да му е дремело за последствията. Просто тези хора са изгаряли за каузата и са дали живота си за нея. Защото тя е по-важна от живота и както казват съвременните патриоти, само на думи – България е над всичко.
Еми не е, уважаеми зрители. Нито България е над личното, нито има кауза, нито дори цивилизационен език на дискусия и диалог. Точно както във всяко едно кафе, роднинска маса или в някоя Фейсбук група.
Знаете ли кое е хубавото на ПЪРВОБИТНООБЩИННИЯ СТРОЙ? Най-якия и примата с най-голямата бухалка командва племето. Точно както днес. Разликата е единствено в прякото включване (live) във Фейса.
И никакво значение няма кой кого и защо поддържа или на кого и защо симпатизира. Рано или късно, всички примати разбират, че водача трябва да е силен, умен, достоен, справедлив и мъдър.
Не отивате за лечения при най-силния и крещящ лекар, а търсите връзки за знаещия и можещия. Защо тогава правим такива лични избори?
Суверене????
Суверен (от френски: souverain – „висш“, „върховен“) е лице, на което, без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок, напълно принадлежи върховната, висша власт в държавата.