Спрете смъртта по ловешките улици!

Иво Райнов

Потрес. Деца умират по улиците на Ловеч. Други оцеляват с цената на здравословни белези за цял живот. Това не моят Ловеч. Спокойният град на моето детство, когато родителите ме оставяха да играя без да знаят къде съм, не е градът от тинейджърството  на моята дъщеря,която пусках без притеснения на среднощни купони в дискотеката „Илит“. Т

ам преди време убиха момиче. Брутално, със серия крушуми, надупчили младото тяло. В начато на годината самозабравил се идиот уби  младеж на възлово кръстовище. Преди няколко седмици се случи отново по централна улица. Наскоро тинейджъри играха рулетка със смъртта, която ги подмина, но остави жестоки доживотни белези. Тази вечер на улицата издъхна дете. Това не е Кербала, Палестина или сирийския град Алепо. Това е доскоро спокойният Ловеч в една държава от цивилизована Европа.
В Ловеч умират деца и младежи, които и без друго са все по-малко. Умират нелепо, жестоко, заради нашето бездушие и покварена съвест. Умират от подигравките към закона и непукизма на тези, които трябва да го пазят. Детски животи, пренесени като курбан  на нашите проядени от простотия нрави.
В Ловеч гинат младежи. Като епидемия. Докато печал и скръб застилат града, някакви хора ни рисуват радостни картинки на бъдеща сполука. Спрете политиката и си подайте ръцете. Заради животите, които могат да бъдат спасени. Точно сега е цинизъм да се делим на групички, едните улисани в усвояването на парички, другите да доказват порочните намерения на първите. Докато не спрем касапницата по ловешките улици политическите плюнки ще се лепят върху кръстовете на жертвите от нашето бездушие. Кмет, общински съветници, полиция и всички обществено значими личности трябва първо да върнат спокойствието и сигурността на Ловеч. Всичко друго е демагогия.
Всички, който живеем в Ловеч сме отговорни. Затова, че мълчим и прощаваме. Смъртта носи печал, но ражда гняв. Сигурен съм, че всеки град, понесъл толкова жертви за стресиращо малко време ще излезе на протест. И сега ли ще мълчим. Утре може да бъде нашето дете или нашето внуче. Как ще ги опазим, ако не спрем смъртта по ловешките улици?