Павлин Иванов
Не празнувам Денят на независимостта. Трудно ми е дори да го отбележа. И напротив, чувствам се свободен и независим, доколкото е възможно с цялата условност на тези понятия.
Празникът означава заедност, сходни усещания, особено състояние на духа. Обикновено, когато човек празнува, той е заобиколен от хора имащи същото усещане за празничност. Човек е роден да споделя хубавото с други човеци подобни нему. Не може да празнуваш сам. Някак неловко е.
Да искаш и да бъдеш свободен е вътрешна потребност, която всеки ден има нужда да бъде удовлетворявана. Свободата е като страшна ламя, искаща още и още, и ревностно пазеща това състояние.
С кого можеш да споделиш, отбележиш и празнуваш една идея?
Определено не можеш да празнуваш с хора, които чакат някой да им донесе свободата. Някой да им я извоюва, опакова и поднесе на тепсия, завързана със златна финтифлюшка.
Не можеш да празнуваш и с хора, които вътрешно са убедени с непоклатимата вяра на фанатици, че от тях нищо не зависи. Че те са малки пионки в големият пъзел на живота. Че съдбата им е начертала пътя на жертви, нямащи самочувствието да се уважават дори самите себе си и ги е поставила в ролята на малки зъбни колелца, тракащи монотонно във всеки дарен им от Бога ден.
Трудно е да се празнува сред празни заучени фрази, дори и казани с отигран патос, когато виждаш, че няма скала, която да побере днешните зависимости.
Респект и благодарност към нашите предци!
Извинявайте, че сме такива днес!
Зависими сме от МВФ и СБ
Зависими сме от ЕС
Зависими сме от НАТО
Зависими сме от „великите сили“
Зависими сме от главоломно растящия ни последните години външен дълг
Зависими сме от руската енергийна политика
Зависими сме от Мафия и кукловоди, които отдавна ни отмъкнаха държавата
Зависими сме от Партията-победителка и партиите-кандидатпобедителки
Зависими сме от продажни и подкупни медии
Зависими сме от безпардонни кметове и общински съветници
Зависими сме от …..
Всъщност, от какво НЕ сме зависими? От някой продавач на дини? Ами и от него сме зависими по някакъв косвен начин.
Сетих се! Независими сме от … „Денят на независимостта“
22 септември е ден на лицемерието в България. У нас за най-голям патриот се счита онзи, който обича и работи за Русия /желателно срещу заплащане в долари/, облича за пред камерите смешни дрехи отпреди два-три века, псува всичко турско и се стреми по всякакъв начин да не плаща данъци на „независимата“ си държава.