Павлин Иванов
На вчерашният 3-ти март всички призоваваха за Обединение. Съжалявам! Не чувствам този ден така, колкото и да ми се иска да бъде такъв. Задавам си въпрос с КОГО и около какво трябва да бъда обединен.
Преди два дни, беше Ден за прошка. Съжалявам! Не мога да простя на всички, нито искам прошка от всички! Не съм толкова широко скроен за да зачеркна незаличимото!
На 19 февруари отбелязвахме годишнина от обесването на Васил Левски. Съжалявам! Моят Левски не в речите на празнословци, лицемери и предатели, говорещи заучени до болка празни фрази.
Съжалявам! Може да не съм добър християнин или добър българин. Но ако заставането рамо до рамо с предатели и хора без души ме прави лош християни и лош българин, така да е! Нека бъда лош!
Не искам да бъда „обединен“ с хора унищожители на съдби, градове, държава. Хора безпринципни и безродни. Мястото на точно тези хора не е нито под паметниците, нито във властта, нито в паметта на хората.
Почитта към българщината, към нашите герои и историческите събития е въпрос и на душа, на разбиране, на усещате, а не само на „празнични“ речи клишета и поднасяне на венци. Тя е като вярата в Бог – моята не минава задължително през мними духовници и през храмове, в които се търгува всичко, дори и души.
Всичко е лично. Минава през душата и сърцето. Ако не чувстваш момента и неговото значение за теб и за хората, поднасянето на цветя няма смисъл. „Историческите“ речи са само за медиите и не достигат до душите, не разтърсват, не карат никого да се замисли, не събуждат нищо истинско. Не ти дават повод за гордост, нито те карат да се чувстваш истински признателен. Какъв е смисъла от тях, ако не вложиш поне частичка от себе си в това, което говориш пред събралото се множество? Какъв е смисълът да сричаш неуверено написана от някой друг реч пред паметника на „Тодор Кирков“?
Не мога да ръкопляскам „дежурно“ и защото „трябва“ на някого!
Не мога да приема, че е нормално един човечец, точно в този ден, да чете монотонно и трудно разбираемо написан от някого текст, без човечеца да чувства и осмисля речта си за 3 март. Душичка без капчица морал не може да ми говори за заветите на дедите ми. Аз не съм дете и няма как дежурните дъвки, високопарните фрази и използваните безсмислени клишета да ме впечатлят, да ме накарат да усетя, да почувствам.
Не може предател на каузи и доверие, не може човечец нарушил всякакви норми на поведение и морал да има наглостта да чете от листченце текст за вчерашния национален празник. Това ли заслужават хилядите загинали за Освобождението ни от турско робство – „отчитане“ или както имаме една хубава българска дума „отбелязване“ на събитието?
В такива „официални“ моменти имам чувството, че някаква лепкава мъгла от мръсотия полепва върху мен. Неистински, лицемерни, пошли души искат да блеснат под светлината на камерите. Няма как да уважавам това! Искам да се измия. Веднага!
Не мога да уважавам и институция, която точно днес, поставя българския флаг заедно с този на страна, поставяща ултиматум на суверенна държава и на практика обявила война на свободен народ.
Защо никой от тази институция не си даде труда и да направи разликата между царска Русия и днешна Путинова Русия? Защо никой не се запита, какво имат бойците на цар Освободител с „червената“ армия на Ленин? Не беше ли именно Ленин човека, избил елита на царска Русия?
Какво прави днешното руско Путиново знаме редом до нашето и то точно в деня на новото нашествие? КОЙ заповяда тази провокация?
Да, признателен съм на войниците, загубили живота си в битките и донесли свободата на моя народ, но не мога да съм признателен на днешните войници на същата тази държава, която днес напада Украйна, а през 44-та унищожи за десетилетия напред България.
Моят 3-ти март е моето семейство, моите деца, хората, на които вярвам. Моят 3-ти март е в мен. Моят 3-ти март е вътрешното чувство, усещането за историята и за приноса на всеки един българин, руснак, румънец, финландец, естонец допринесъл, за да ни има днес.
Не вярвам, че българските опълченци са си представяли, че поробителите, с които са се борили, един ден ще управляват тяхната България. Не си представям, че българските революционери са умирали за това, българи да предават и продават държавата си, да манипулират по най-долен начин други българи, само и само за да имат още месец за разпределяне на „порции“.
Не разбирам как хора, без капчица морал се гласят за снимки пред паметника му Апостола. Не разбирам как хора предали народа си могат да поднасят цветя и да се кръстят в църквите, които до скоро съсипваха. В какво вярват те? В КОЙ Господ вярвате Другари?
И ако аз не мога да променя тези хора, мога да променя себе си. Мога да се уважавам повече. Могат да избирам до кого да заставам. Мога да решавам свободно от кого да искам прошка и на кого да давам прошка.
Традициите са много хубаво нещо. Но традициите не изискват сляпо спазване на протокола. Традициите се пазят и ги има само защото те са дух, ценност, минало и настояще.
Не бих участвал в предаване на традицията „лицемерие“. Не бих си позволил да спазвам традицията „предателство“, така характерна и за голяма част от днешните българи.
Всичко е въпрос на избор. Моят е този! Ако бъркам, простете ми!
Знам, че с моят начин на мислене няма да са съгласни огромен брой хора и най-вече тези, които вчера аплодираха четящото от листчетата човече.
Още повече, че осъзнавам, че е нужно истинско Обединение на българите. Но преди да се обединим, да се запитаме с КОГО и около КАКВО! Отговорът за мен е въпрос на хигиена!
Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите
Георги Раковски
Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому.
Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
[+/-] …виж целия текст
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.
Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?…
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества* (Както днес ония, които са получили звонковата монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З.С.).
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Първо издание, Букурещ, 1861 г.
Второ издание, София, 1886 г.
Христо Ботев :
– Жалостни слухове достигат до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетованна земя, в ко ято една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, как то и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм! „Кажете ни, пита един наш приятел из Комрат. виждате ла вие край на българ ските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот; в Ромъния ни преследваха и продаваха на Турците, а днес с още по-голяма енергия ни лъжат, експлоатират, обират и отнемат сяко едно средство за съществование; Сър бия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществова ние и още дълго време ще да ни лъже и ще да са по лзува със силите, с доверието и с глупостта на на шите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск ите колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожела хме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от то ва намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не остави ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има пра во да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Пъ рвата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Пр авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е “да са не раздражават духове те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ – Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.
Публ. във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51.
Анонимен, никой не оспорва историческите факти. Те не са нито русофилски, нито русофобски. Тяхната интерпретация обаче, ги прави такива.
Мнението ти ми напомня за ВСВ. Целият свят е воювал срещу Германия, Япония и Италия. Исторически факт.
Същевременно, СССР е „освободил“ източна Европа. Ако не виждаш резултата от това „освобождение“, вероятно имаш сериозни личностни проблеми.
Всяка държава, водена от собствените си интереси е участвала във войната.
Светът се променя динамично в зависимост от много фактори, но най-вече интереси. Като малка държава, която винаги е имала недалновидна политика, винаги сме си патили, без значение на чия страна сме заставали.
Причината е схващането, характерно и днес, че трябва да сме зависим от някой голям брат. Дали е Русия, Германия или САЩ, резултата е еднакво драматичен.
Не виждам причина да се прихласваме по Русия, Германия или Щатите. Използват ни еднакво безцеремонно. България определено не печели от подобно поведение.
Трябва да се уважаваме повече, да следваме собствените си интереси, да играем умно. В противен случай, ще има такива коне с капаците като теб, които щом чуят нещо срещу Русия, късат ризите и лягат на амбразурата.
Опитите на безродници да заметат и прекроят историята ни не започват за съжаление от фанатичните русофоби,пишещи тук.Спомнете си немското книжле,което “ доказваше“ че баташкото клане е мит.Завчера един се подразнил от руското знаме,като че ли на негово място трябваше да закачим свиктък с брюкселски дерективи.Жалки нищожества,не могат да изтрият от паметта на поколенията факта,че 60 000 хиляди руски войни оставиха костите си тук,докато Европа и Великобритания подкрепяха Османската империя и под тяхно давление територията ни беше орязана на Берлинския конгрес.Поклон пред паметта на падналите войни !
Дебелак прочетох ,че си голям спец по руската ,украинската и финската история.разкажи на нас хората за историческите граници на Украйна за Бандера ,за УНА ,за Бабий Яр ,за СС дивизия“Галиция“ .къде освен в София има паметник на Александър Втори.
Пирятелю, за всичко си има Гугъл. Който се интересува от статистика, може спокойно да събере информация. Виж, анализът и не е по силите на читателите на „Блиц“.
П.П.: Бях решил да ти напиша, че паметникът е в Ба’овица, но се отказах. Няма да вденеш подигравката…
И да почерпиш на 8-ми март за имен ден!
На 24 декември 1883 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 1144, с който се утвърждава конвенцията за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските императорски войски, съгласно с определенията на Берлинския договор. Указът е публикуван в брой 2 на „Държавенъ вестникъ“ от 10 януари 1884 година. Неговият Член I гласи: „Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Руското Императорско правителство за разходите, по окупацията от Императорските Руски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, сумата от десет милиона, шестотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки“. Тези 10 618 250 рубли и 43 копейки (32,5 тона злато) са договорени от упълномощените Кириак А. Цанков и Николай Гирс, министри на Външните дела на Княжество България и Руската империя. Съгласно чл. 22 от Берлинския договор 1878 г. , България и Източна Румелия. Руска окупация. Руската окупационна войска в България и Източна Румелия ще се състои от шест дивизии пехота и две дивизии конница и няма да надвишава 50 000 души. Тя ще се издържа от окупираната страна. Окупационните войски ще поддържат съобщенията си с Русия не само през Румъния на основание съглашението, което ще се сключи между двете страни, но и през пристанищата на Черно море, Варна и Бургас, където ще могат по време на окупацията де се устройват нужните складове. Разноските на руския окупационен корпус за 9 месеца е трябвало да бъдат платени от окупираните, тоест от Княжество България и от Източна Румелия. Специална комисия изчислява тази сума и фиксира размера и на 21 236 500,87 книжни рубли(65 тона злато), от които половината е дълг на Княжество България, а другата половина на Източна Румелия. Тоест сумата, за която е посочена в Указ № 1144 е само половината от дълга, тъй като дълга на Източна Румелия също се поема (след Съединението) от Княжество България. Общата сума от 21 236 500,87 книжни рубли (65 тона злато), България е изплатена напълно на Русия, макар и на няколко части, като последната част е изплатена през 1902 г.
Всъщност България е платила за окупацията, а не за освобождението си. Имперските амбиции на Русия са свързани със създаването на „Задунайска губерния“, а не с „освобождението“ на България, справка: първи том на издадената в СССР академична „История на България” през 1954 г., където на стр. 308 пише:
„Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война”. Написано е от съветски учени, сталинисти – кратко и ясно.
Тази сакрална дата от българската история и до ден днешен остава незаслужено подценявана заради едно механично и повърхностно отношение към иначе съдбоносните за нас събития.
По темата е писано и казано като че ли почти всичко. Анализирани са нескончаем брой обстоятелства, стотици факти и дълги статистики, оплетените и неразбираеми дипломатически ходове в една сложна международна обстановка около самата война, поредицата от събития, които я предшестват, играта на така наречените „велики сили” и накрая всички подробности около военните действия на двете воюващи страни, проведени на Балканския и Кавказкия фронт.
И все пак сякаш нещо остава скрито и невидяно от историци и хроникьори, недостатъчно осмислено от писатели и поети, непризнато от потомството. Може би защото е толкова голямо, че е трудно да бъде съзряно. Намесата на Бог!
Увлечени в това да доказваме, какви са били имперските интереси на Русия, дипломатическите маневри на Англия, неутралитета на Австро-Унгария или „цивилизационната изостаналост” на Османската империя, неволно или не пропускаме да забележим, че преди всичко това е една уникална война. Война на православните народи на Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Молдова, Черна гора и Сърбия за освобождението на православния български народ.
На практика в историята друга такава война няма! Тя е пряко подбудена от Източните патриарси, които се обръщат към цар Александър II, като го „… заклеват в името на Иисуса Христа … да започне тази война“, въпреки нежеланието и крайната неподготвеност на Русия за каквито и да било военни действия.
В този исторически момент руската армия се намира в период на преструктуриране и превъоръжаване, а дипломацията й все още не е успяла да подготви всички необходими гаранции за края на самата война – уредени са само взаимоотношенията с Австро-Унгария и частично с Германия, докато с Англия остават непримиримо антагонистични. Едва на 3/15 януари 1877 г. в Будапеща е подписана тайна конвенция, която осигурява неутралитета на Австро-Унгария в случай на руско-турска война срещу окупация на Босна и Херцеговина.
В навечерието на самата война съотношението на силите изглежда безнадеждно за нас: 494 397 души турска армия, разположена на своя добре укрепена територия, с доставки на оръжие от САЩ, Англия и Германия (по призива на Ватикана се сформира дори доброволчески военен отряд) срещу 190 000 руска армия на Дунава и 80 000 мобилизиран резерв, подкрепени от 35 000 души румънска войска и 7 000 души набързо сформирано българско опълчение.
Началото също не предвещава добър край – след прегрупирането на турската армия при Плевен и прехвърлянето на Сюлейман (Соломон) паша с английски кораби от Черна гора в Дедеагач започва успешна турска офанзива в Тракия, при която генерал Гурко е отблъснат зад Балкана, докато при Плевен руските войски бавно, но сигурно затъват в безплодни и кървави щурмове.
Обрат има и на Кавказкия фронт, където се налага да се премине в отбрана. Английската флота се насочва към Дарданелите и лорд Дизраели успява да наложи на кабинета решение за обявяване война на Русия при нужда. В тази тежка обстановка главнокомандващият Николай Николаевич и неговият началник щаб – генерал Непокойчицки вече обосновават необходимостта за изтегляне на руските войски към Дунав на отбранителни позиции. Поредната война между Русия и Турция и нейните западни съюзници сякаш е на път да приключи.
И точно когато всичко е почти решено, на Шипка става чудо! Изправени срещу 35 000 души озверяла и побеждаваща до този момент армия, 5 500 зле въоръжени опълченци и руски воини спират преминаването на прохода! Разбира се, саможертвата и героизмът на тези хора са потресаващи и с нищо несравними, но не това е единствената причина. Защото заедно с тях в боевете на връх св. Никола непосредствено участват свв. братя равноапостолни Кирил и Методий и Чудотворната икона на Казанската Света Богородица – покровителка на руската армия, извезани върху знамето на българското опълчение, ушито от монахините на гр. Самара.
И така както преди 500 години православната войска на Византия е влизала в бой с молитвената песен „Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое …”, така и православната армия на Шипка, по нареждане на своите командири, влиза в бой с химна на Казанската св. Богородица. На сабите на мнозина от тях е написано „С нами Бог!”*
А това се оказва повече от достатъчно! Когато в бойните редици са всички български светии, св. Божия Майка и Сам Господ Бог, изходът от войната е ясен.
Пленените османски войници разказват: „Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!“ Тези случаи описва и един руски офицер на монасите в руския манастир „Св. Панталеймон” на Света Гора.
По-рано през юли 1877 г. Божията Майка се явява с меч в ръка над сражаващите се опълченци при Стара Загора, когато в един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме, но въпреки това то не попада в плен.
Днес ние живеем по друг начин, мислим по друг начин и чувстваме по друг начин. Склонни сме да даваме оценки за събития, в които нямаме никакъв принос, да осъждаме историята и да търсим в нея оправдание за немощното си днешно битие. Но винаги ще ни боде очите един надпис върху паметника на тези, които не пожелаха да присвоят за себе си заслугата за нашето Освобождение, тези които можеха да бъдат герои и победители, но се отказаха от това свое право. Този надпис гласи:
„Не нам. Не нам, а имени Твоему. 1877 — 1878“**
Затова ако на 3-ти март решим, все пак, да отдадем почит на тези, които ни освободиха, то нека първо горещо благодарим на нашия Господ Бог Иисус Христос за великата милост, която ни стори, като се вслуша в молитвите на нашите и другите православни светци, а също и на Пречистата Негова Майка за спасение на нашите души. И да не забравяме, че Той направи всичко това и за да простим на враговете си! Амин!
* „С нами Бог, разумейте язици, и покаряйтеся, яко с Нами Бог!” (С нас е Бог, разберете народи, и се покорявайте, защото с нас е Бог!) – тържествена песен на пр. Исаия (8:10), която се пее и на Великото повечерие по време на Великия пост.
** „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина”, (Пс. 113:9).
Ако не е неграмотник от ЧЕЗ, то ще е трол с опорни точки, ако не е трол, ще е религиозна откачалка.
Tova e statija na D. Dimitrov ot 2 mart v saita „Budi veren“.
Не знам дали да се радвам или не, че коментарът ми предизвика вашето мнение. Не съм достатъчно компетентен и не бих си позволил да коментирам засегнатите в не един коментар тук геополитически стратегии, интереси и теории на конспирацията.
За тези, които зад всяка дума търсят нещо, което го няма, ще поясня.
1. Усетиха ли ловчалии 3-ти март като празничен ден? Да или не?
2. Има ли място руското знаме точно в деня на нашият национален празник? Ако да, защо до него не са сложени знамената на Финландия, Румъния ..Ако не, какво прави там?
3. Човекът, който прочете от едно листче нещо, вникнал ли е в написаното от някой си ПиАр или само отчете прочитане на текст от листче?
4. Поставената от мен тема е за фалша. В тази връзка, снимките на кмет и областен управител палещи свещ в православна църква за какво говорят? Четящият от листче за какво ви говори?
5. Колко граждани, извън задължително присъстващите или докарани такива имаше на площада?
6. Защо тъй нареченото отбелязване беше насрочено за 18.00 часа и най-вече заради кого?
Това касае нашият град. Нека се фокусираме на това, което пряко зависи от нас. Всеки изказал мнение тук има своите мотиви и аргументи да го направи свободно, без никой да му пречи.
Точно това се случва – правото да говорим това, което мислим, благодарение и на хората, загинали за свободата на България. Лошо ли е, че имаме право да се изразяваме свободно?
Лично моето мнение е, че няма как да вървим напред, без да познаваме истинското си минало. Не това, което десетилетия ни е набивано в главите, а това, което е било.
Моят прочит на този 3-ти март е фалш и лицемерие! Това е моето мнение и абсолютно не държа някой да е съгласен с него. Просто е моето мнение.
За мое съжаление, никой не коментира главните действащи лица. Поне според мен, те носят голяма вина за съсипията на днешен Ловеч.
Точно затова, не мога да се съглася, че трябва на всяка цена да се обединявам с някого си. Всеки си носи кръста и когато прави добро, трябва да му се признае, когато прави лошо, трябва да си понесе последиците.
Живеем във време разделно и това е факт, независимо дали ни харесва или не. А щом сме разделени, очевидно има сериозни основания за това. Докато не изчистим миналото си, няма как да живеем в настоящето и да благоденстваме.
А темата е дълга и спорна
П. Иванов
Понеже много приказваме(пишем),а не виждаме или така ни се иска-да попитам де,видя ли,някой представител от така долюбваната от БСП „не етническа парти“да почете 3-ти март?Къде сте господа избранници от ДПС,нямащи доблестта да се извините за трагедията на гара Буново,къде сте Орешарски,да пойската това от името на народа български.ПОЗОР!!!
Чухте ли какво каза в речта си премиерът Пламен Орешарски на Шипка – „Свободата НЕ се дава веднъж завинаги! За нея трябва да се РАБОТИ всеки ден!“
Орешарски, Орешарски.. не съм роб, че да работя всеки ден за свободата си! Тя ми е дадена априори още, когато съм се пръкнала! Свободата може да се защитава от алчността и арогантността на тези, които са я превзели насилствено. Свободата може да се брани от онези, които се стараят да задушават всеки един опит ТЯ – СВОБОДАТА – да поеме поредната си глъдка въздух. Грубо и недодялано изказване, от което проличава какво за политиците означава да сме свободни. Точно напротив, СВОБОДНИ СМЕ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ, защото сме способни да не зависим от Вас политиците. Ние зависим само от личния си избор, който всички българи ще направим и от неоспоримото ни право на свободно съществуване.
Цвета Кирилова