Всички знаем хрумката, че пътят към ада е застлан с добри намерения. Сентенцията, като че ли най-силно отива на случващото се в българското училище през последните двадесетина години.Смениха се толкова министри все с добри намерения, а училището е все по-нежелано от децата, учителската професия все по-непрестижна в обществото, а резултатите все по-близо до слабо образована Африка (според изследването на PISA). Дори за зле запознатите е ясно, че тежките заболявания изискват радикални решения, само че все не достига смелост и характер за дълбока, обмислена и перспективна реформа. След всеки пореден конфузен резултат чиновниците реагират по най-неефективния начин – със затягане на контрола и помпане на мотивацията.
Инженерният метод на управление се хареса и на настоящия министерски екип, който реши да изпробва новаторските си идеи върху обичайните „опитни мишки“ – учениците. Екипът на Клисарова пое щафетата с големи амбиции и почти ежедневни заявки за дълбоки промени и поправяне на кусурите в системата. Към този етап, обаче, интелектуалният размах стигна само до един противоречив и вреден експеримент. В късната есен Клисарова обяви, че през януари за зрелостниците в българските училища ще се проведе пробна матура по математика. Обществените реакции бяха силно негативни и министър Клисарова побърза да се поправи. Не било матура, а външно оценяване, което традиционно се прави по различни предмети. Въпреки това не отрече, че изпитването цели и да „повиши мотивацията на учениците за явяване на зрелостен изпит по математика“.
Математиката е фундаментална наука. Знанията по този учебен предмет са в основата на личния успех и просперитета на една общество. Да, конфузните постижения на учениците в препистванията на PISA показват, че нашите подсрастващи са много изостанали в тази област. Но проблемът не е на изхода. Този, който го търси трябва да влезе през входа и да проучи проблемите по цялата вертикала на основното и средното образование.
Абсурдна и нездравословна е идеята да насрочваш задължителни външни изпитвания на учениците, след като учебната година е започнала. Как едно такова натрапено външно оценяване ще мотивира учениците за по-активно явяване на матура по математика? Ясно е, че огромна част от българските зрелостници не са добре подготвени по този учебен предмет. Несъмнено трябва да постигнат неочаквано високи резултатити на провежданото препитване за да повярват, че биха се справили на математическата матура. Естествено това е нереалистично, освен ако трудността на изпита не бъде снижена до капацитета на най-семплите умове. Но подобен подход не прилича на диагностика на проблем,а на лукаво лобиране за интереси, зле задоволени по време на хазартното раздаване, наречено „държавен зрелостен изпит по желание“.
Както и да го погледнем планираното задължително януарско изпитване по математика е вредно и отблъскващо. След две седмици завършва първият учебен срок. За мнозинството дванадесетокласници резултатите въобще не са без значение. Предстои им кандидатстване в български или чуждестранни университети. Всеки гледа да постигне по-висок общ успех или поне по тези предмети, които ще бъдат балообразуващи. Както е обичайно в края на срока се хвърлят сили в приключващите класни или решителните изпитвания за срочно оформяне. Азбучна истина е, че при такива обстоятелства децата стават напрегнати и нервни. Е точно в тази ситуация идва министерското разпореждане, разпратено чрез инспекторатите, за провеждане на задължителен пробен изпит по математика. Както се казва в точното време. Само този, които не прекарва ежедневието си в училище не знае колко стресиращо действат всякакви форми на външно оценяване. Те не само не привличат, но напротив отблъскват и отвръщават, когато са проведени в неподходящ момент. Всекиму е ясно, че пълноценно външно оценяване се прави на „вход“ или“ изход“. Абсурдно е да го провеждаш по средата на учебна година, тъй като между училищата със сигурност има различия в напредъка по изучаването на учебния материал.
Само след месец дванадесетокласниците ще подадат своите заявления за явяване на зрелостни изпити. Всеки от тях е направил избор. Провеждания през тази седмица изпит няма да мотивира никого.Освен това съвременните зрелостнници са прагматични. Мнозина от тях избирата матурите, съобразно вероятността да постигнат максимален резултат или да ползват оценката в кандидатстудентската си кампания. Дето се вика сбъркан е и адресата на добрите намерения за „повишаване мотивацията за явяване на дрелостен изпит по матеманика“. Друго ще е, ако тази кампания се прави в единадесети клас, на които матурата предстои след една година.
Чиновниците може би осъзнават, че изпитът е малко неуместен, но успокояват, че е анонимен и резултатът няма да има отношение към срочното оценяване. Да де, но аз разбрах, че изпитните бланки имат код за училище и клас, а учениците ще бъдат наредени по номера, а последователността също ще бъде отразена в свитъка. Бога ми, за каква анонимност става дума. А когато сме снели секретността остават и притесненията, че лесния за персонализиране резултат може да наклони преподавателските везни в определена посока при срочното оформяне на оценката.
Да, пак добри намерения застилат пътя, трасиран от образователните експерти. Само, че и по този път тръгваме без да сме сигурни, къде точно ще стигнем. Обзалагам се, че и след този новаторски изпит ще останат досадните изводи – учениците са слабо мотивирани, а резултатите им се снижават главоломно. Това го знаем и без въпросния изпит, но така ще я караме докато в МОН се настанят чиновници, които разбират, че не трябва да лекуваме симптомите, а причините за заболяването.
“Училищното образование в момента е като някаква средновековна машина за изтезания, която изсмуква години от живота на човек и го оставя отчайващо прост, отчайващо неспособен, неудовлетворен и дори гневен”, категорична е Магдалена Соколова, чиито три деца се обучават вкъщи. Конкретните проблеми, които тя вижда, са задължителният характер на училищното образование и липсата на участие на децата в собствения им живот. “Нали се опитваме да подготвим мислещи, креативни, инициативни млади хора? Как ще стане, ако непрекъснато някой отгоре им казва какво трябва да правят, а те нямат правото дори да тропнат с крак”, пита Магдалена.
“Образованието, в каквато и да е своя форма, няма нужда да бъде узаконявано, защото то не е незаконна дейност, а фундаментално човешко право, една от основните свободи наред със свободата на словото и убежденията например”, коментира и Гаяне Минасян. Тя смята, че държавата трябва да отвори вратите и правилниците на своите институции и сертифициращи системи за участие на ученици от всяка форма на обучение. Обратното за нея е дискриминиране на определени граждани, защото не са избрали точно определена форма на обучение. “Крайно време е да се пробудим от вековния си сън, който не ни позволява да видим, че училищното обучение се е променило от времето на килийните училища до днес – днес гражданите могат да се ползват от множество различни форми на училищно обучение – българско, чуждестранно, присъствено или дистанционно”, обобщава Гаяне.
“Образованието е пазарен продукт и трябва да има конкуренция”, смята Петър Порумбачанов. Според него институциите не трябва да се страхуват от алтернативните форми, а да помислят как да си сътрудничат с тях. Образованието в момента е глобализирано и лесно достъпно и няма как да се случва единствено в класната стая. Различните модели помагат и за обучение в трудни условия – например липса на достъп до училището през зимата. Идеята е те да се разучат, за да може държавата да не се паникьосва, когато някои родители (с право) решат да изберат нещо различно.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2014/01/17/2222324_na_uchilishte_vkushti/?sp=1#storystart
И днес четиресетгодишните сме плод на целия този дълъг процес, наричан с неподходящата дума „преход“. Моите приятели са навсякъде по света. Не съм герой, че останах тук, имам си съображения. И са ми еднакво странни както неориентираното подскачане на двайсетгодишните, така и съмнителните философии на петдесетгодишните. Тези вторите се опитват пак да турят примката около врата на първите. Само че не се сещат, че между техните поколения е нашето. А нас не могат излъга.
Простите неща винаги са били за предпочитане. В простотата е гениалността, истината, силата. В силните държави приемствеността между поколенията е от векове и основните ценности са неизменни от много отдавна. Прости ценности, оразличаващи доброто от злото и т. н. И тая простота у нас някога е изградила модела на работещото общество, на устойчивостта – трите стълба на българското село били даскала, попа и кмета. Един да се грижи за знанието и бъдещето, един да се грижи за душите на хората и един да се грижи за асфалтирането на улиците. Оняден минах през София със седемгодишната ми дъщеря и й показах БАН, Народното събрание и “Св. Александър Невски” – “даскала”, “кмета” и “попа” на България. Трите стълба на обществото ни. Даскала вече и чистачките в училище не го броят за човек, попа го викат само поради суеверие, а кметът е покварен, развратен, корумпиран и крадлив (4 думи за едно и също нещо). Кой ни докара това?
В неработещото ни общество се появяват хора, които не искат да дават децата си в училище и имат право да мислят всички тия лоши неща за Системата. В медиите избухва поредният ялов дебат, подобно на оня за изследването PISA и произвеждането на неграмотници. Защо ялов? Защото не търси причините, а предъвква симптомите. Защото служи за прикритие на поредното престъпление спрямо образованието – планираното премахване на информатиката и ИТ от учебния план. Пак заради схемаджийство. И се получава интересно. Никой не говори за назначенията на директорите на училища и инспекторати по партийна квота. Никой не говори за липсата на прозрачност и критерии при избора на тия началници. Никой не говори за безчинствата на назначените по тоя начин „наши хора“ из градчета и селца. Никой не споменава за липсата на лостове за контрол на дисциплината и посещаемостта на учениците. Всеки се е съсредоточил болезнено единствено върху някакви научнопопулярни резултати, олигавени от медиите, или върху симптоматичните решения на шепа родители да обучават децата си вкъщи. Ще видим след месец какво ще измислят – поредната дъвка за балончета.
Липсата на държавническо и морално мислене на най-високото ниво се отразява и в най-ниското. Как в такъв случай да бъде обвинен учителят в недобро изпълнение на задълженията си? Кой ще работи качествено за 500 лева на месец? Само идеалистите или аутсайдерите, които другаде не могат да се вредят. Идеалистите не са малко и са основната част все още от учителското воинство. Но наближава краят на тази ера. Ще почнат да преобладават неудачниците. Хора под четиридесет вече рядко се срещат. Такива, които се сприятеляват с учениците като оня от Пловдив, уволнен заради един танц, също не останаха. Следва покваряване и на даскалите. За тях остава схемичката с частните уроци.
Но цялата поквара е невъзможна без дирижирането й от министерството и законодателите. Така че образованието не функционира, както не функционират и останалите ни държавни основи – армия, здравеопазване… На доизживяване сме и това не е мрънкане, а констатация. Докара ни го шайката, маскирана като социалисти. Наследниците на БКП-то. Небългари без чувство за срам и съвест. Да променим нещо не можем. Но поне да гледаме падението си откровено в очите и да не се заблуждаваме за причините.
http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_2490/%D0%94%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0_289345.html
Същите тези чиновници, които си правят експерименти на гърба на децата, са върли противници на домашното образование, мачкат малкото самородни таланти, решили да минат въпреки тях и тяхната безумна система на съсипване на децата.