От първо лице за една житейска промяна и края на учителската ми кариера

Иво Райнов

С голямо неудобство начевам тези редове, но държа да остана верен на принципите за честност към с хората, с които общувам. Поводът е новина от късния час на тази вечер. С нея идва голяма, макар и очаквана промяна. Всеки има своя кръстопът, сигурно повече от един. След него поемаш в различна посока, към нови хоризонти.

Изглежда, че настъпи краят на моята учителска практика. Поне на този етап. Шансът ми отваря нови врати . администрация, при това на най-високо равнище. Тази вечер получих предложение да започна работа в екипа на едно министерство. От лоялност няма да посоча конкретната министерска структура, поне докато фактът не бъде обявен оповестен официално. Макар да съм убеден, че политическата ми ориентация намеква към кое министерство ме повежда новия път. Истината е, че след около две седмици ще трябва да напусна моето училище (с което съдбата ме свърза за 21 години) и да се впусна в една нова, съвсем непозната и кой знае дали подходяща за мен авантюра. На чиновника. Всъщност промяната трябваше да се случи още в следващите дни, но отдавна уговореното мое участие в училищен обмен с Холандия ще отложи преместването за втората половина на април.

Да призная чувствам се в известна степен неловко. Заради обстоятелствата, при които ме застига тази промяна. Сега ще започнат анонимни статии и злостни коментари, че ползвам политически асансьор или че осребрявам политически позиции за административни облаги. Всъщност точно затова искам да чуете новината от мое име, като признание и със съответстващото му обяснение. Дори информация бе изтекла предварително и местен новинарски сайт намекна в една-две публикации за предстоящи назначения на политически фигури от моята партия. Точно този манипулативен тон ме кара да изпреваря с лично съобщение интригите на злъчните пера. Сигурен съм, че техните нападки няма да закъснеят и ще насаждат лъжи в своите следващи коментари. Затова ви представям истината от първо лице пък вярвайте на който искате.

Няма да скрия, че предложението не идва от нищото. Моето съгласие бе сондирано още преди няколко седмици. Естествено бях поласкан от интереса към мен, но останах верен на принципите, което съм споделял и застъпвал. Съвестта ми е свидетел, че поисках въпросната позиция да бъде заета след провеждане на конкурс. Никога не съм се плашил от конкуренцията. Обясниха ми, че няма техническо време, защото във въпросната администрация са започнали сериозни структурни промени. Честно казано бях поставен да избирам между фанатичната подкрепа на принципите и една нова, перспективна възможност. Реших да не изпускам шанса и да понеса пасквилите на злостните езици, че съм поредната калинка, назначена на министерска хранилка. Всеки, който ме познава знае, че не се чувствам калинка. В края на краищата отивам на длъжност, за която имам квалификация (магистър Регионално развитие и управление) и смея да твърдя доказани морални и интелектуални качества. Знам, че пак ще започне истерията за преяждането с власт и ще бъда сред най-гнусните примери за това преяждане. Няма да се оправдавам, но наистина не разбирам какво преяждане е приемането на една административна позиция. Нима политическите лица сме дамгосани и нямаме право да растем в обществото и кариерата? Наистина не се чувствам гузен, защото поемам нещо, за което имам образование и достатъчно креативни идеи. А душманите, които ще ме посочат с пръст, нека изчакат и видят истинските резултати от моята работа на новото поприще. И ако не се справям нека ме разпнат, а не да започват с кофите мръсотия, които нямам съмнение ще ме залеят от утре.

Искрен съм, когато казвам, че си тръгвам от моята любима гимназия с тъга. Оставям прекрасни години в нея, толкова любими спомени и безброй приятели.  Изпитвам дълбоко съжаление, че трябва да оставя класа си точно двадесет дни преди да завършан училище. Толкова ми се искаше да се порадвам на тези дни. Надявам се, че моите момичета и момчета ще ме разберат и няма да сърдят непримиримо. Наистина ги обичам, но има възможности, които човек не бива да пропилява. Дори и на ново поприще ще продължавам да ги чувствам толкова близки и няма да пропусна бала. Обещавам!

На прага на една голяма промяна ме вълнуват толкова противоречиви чувства. Харесвам настоящето, но настина съм мечтал за бъдещето, което се очертава. Тъпо ми е , защото от години се старя да градя репутация и име на честен човек, а утре всичко това ще бъде заплашено. Само защото съм приел позицията на чиновник в едно българско министерство. Затова реших да кажа всичко от пъво лице и с цялата си честност. Приятелите сигурно ще ме разберат, душманите ще ме обсипят с хули.

Тъгувам и за факта, че този отглеждан с толкова любов блог бавно ще започне да гасне. Едва ли ще имам достатъчно време да го поддържам, въпреки че ще се старая да остана верен на гражданската си позиция. Съзнавам, че нищо не може да остане същото. Макар, че аз ще направя възможното да бъда себе си и на новото поприще. Сигурен съм, че мралът и честността са съвместими и с една чиновническа позиция в министерството.

Опитах се да бъда честен. Дано  хората, на които държа са ме разбрали.