Иво Райнов
Скъпи приятели,
Споделям с всички, които ще отделят няколко минути за да прочетат това обръщение, но знам, ще думите ще отекнат най-силно в мислите и сърцата на една смислена общност, която помни клетвата към своето вчера, изживяно на романтичния дикисански хълм.
Езиковата! Колко ли пъти съм написал тази парола през последните тридесет години?
Беше ранната пролет на 1994 година, когато по покана на господин Хитов и госпожа Радева, със свито сърце, влязох за първи път в една от класните стаи на достолепната стара сграда. Пред двадесет чифта респектиращо умни очи.

Дойдох за четири години, останах за цял живот.

Последваха хиляди часове, хиляди ученици, хиляди усмивки, а спомените нямат брой. Толкова деца пораснаха край мен. Аз бях учителят, но и ученикът. Те ме научиха да обичам, да се боря, да вярвам, да бъда част от отбора. Научиха ме на общност, на езиковски дух, на преданост към традициите. С времето разбрах, че духът не се вдишва, той се създава. Старах се да създавам – с думи, с пример, с вдъхновение. Изкачих всички стъпала на емоционалната привързаност към гимназията. Езиковата стана биография, после кауза.
Точно защото е кауза се осмелих да се явя на конкурса за директор. Заради онези пораснали момичета и момчета, които ме научиха на обич и дух. Заради днешните, с които все още споделяме духа и обичта. Заради утрешните, които ще поемат по същия път. Заради името, което трябва да пазим. Заради славната история, която трябва да има продължение. Заради блясъка , който трябва да върнем.
Убеден съм, че е време да възраждаме и надграждаме. Време е да тръгнем към промяна. В нея има място за всичко смислено от миналото, но преди всичко за смел поглед в бъдещето. Днес, поемайки задълженията на директор на ПЕГ „Екзарх Йосиф I“ затварям една глава от историята и начевам нова. Глава, която възнамерявам да пишем заедно, като общност. С енергията, интелекта и всеотдайността на колегите, които припознават Езиковата като лична кауза и отговорност. С дързостта и таланта на днешните ученици. С подкрепата и емоцията на бившите ученици.
Дойде време за справедливост и правила. За прозрачност и публичност. За безпристрастност, отговорност, взискателност. За само един стандарт. Без втори. Без двоен. За уважение, екипност, споделени ценности, общност. Шанс за смелите, всеотдайните, амбициозните учители, талантливите, усърдните, целеустремените ученици. Езиковата има осъзната мисия – да бъде врата към знанието успеха, през която ще тръгват за да стигат мечтите си децата от малките населени места от Северна България.
Ще пазим традициите, но ще ги надграждаме.
Благодарим за създаденото, но ще го развиваме. Ще уважаваме всеки, писал в досегашната история, но ни чакат нови страници. Няма място за его. Успехите са общо усилие. Вярвам в колегите, децата и общността. Имаме самочувствие, но се нуждае от препотвърждаване. Мястото ни е между най-добрите, тези, за които се говори и правят промяната.
Аз съм един от общността.
Влюбен в Езиковата и замечтан да я види високо.
И не съм сам!