Павлин Иванов

Едно странно нещо виждам в последните дни – всички сме разочаровани от изборните резултати. Запитах се, защо аз се чувствам изненадан и разочарован. Нима не виждах пред последните години какво се случва с електората? Нима не виждах какво е качеството на лидерите, на политиците, на феновете? Нима не можах да вържа каква е причинно-следствената връзка, която предопредели какво ще се случи днес?

Всички виждаме пороците в другите, някои виждаме и собствените си грешки. Не сме много, но ни има. Всички обаче сме сеирджии, наблюдатели, недоволни аналитици, несбъднати вождове. Искаме да се случват правилните неща за живота ни, без да имаме ангажимента и отговорността самите ние да постъпваме правилно и достойно.

Сърдим се на Радев, че се държи като четвърторазрядно чучело. Сърдим се на няколко партии, че не искат да си говорят с други няколко партии. Сърдим се на политиците, че не искат да си говорят с нас. Сърдим се на депутатите, че само цуцат пари, без да свършат грам полезна работа. Сърдим се на министри и кметове, че уреждат техните фирми с купища пари, а всичко е лошо изпълнено, некачествено или просто откраднато. Сърдим се, че се появяват хора наричащи се патриоти, а други малоумници им наливат гласовете си.

Сърдим се на всичко и на всеки. Национален спорт.

Имаме право да се сърдим и да бъдем разочаровани, но имаме ли право да бъдем тъпи?

Да не сме способни самите ние, като хора, да спрем убийствената корупция. Самите ние да се противопоставим на всякакви измекяри сричащи и мънкащи по телевизора, но не намиращи смелост да се срещат със свободни хора в недерижирана среда или със свободни медии за да отговорят на истинските въпроси.

Искаме да не правим нищо, но да получаваме добър резултат, само щото така ни се иска и сме много яки и готини.

Числата в последните години говорят достатъчно ясно, но нямаме способността да ги разбираме. Видимо навсякъде!

И относно резултатите изборите и данните от преброяването. Абсолютно никой не трябва да ни напада или да ни мисли злото, за да изчезнем като нация. Ние това си го правим сами. Всеки от нас, във всяко семейство, на всяка маса, във всеки град. Едно и също – недоволни сеирджии и зяпачи. Всеки султан би искал да управлява подобна тълпа, защото тя е дар от Бога.

Както казва Алла Пугачова за руснаците: “Бяхте крепостни, сега сте роби”. Може успешно да се търси аналогия със съвременния българин.

А изход има и е много прост. И най-важното, зависи от абсолютно всеки един от нас.

А той е, всеки да си върши работата добре и професионално – и метача и съдията, и полицая и строителя, и лекаря и футболиста.

Всеки може да бъде страж и гвардеец на честта, достойнството, честността и морала.

Всеки може да бъде нетолерантен към всичко лошо и да промени хода на събитията.

Всеки може да спре корупцията и ограничи своя принос в нея.

Всеки може да помисли за последиците, преди да гласува.

Нищо сложно няма. Лошите винаги са онова малцинство, което осмърдява и покварява огромната част нормални хора. Достатъчно е само да им внуши, че да са сеирджии е напълно достатъчно.

Много бих искал всичко да се промени още днес, тук и сега! Но знам, че е невъзможно без лидери, истински рицари и водачи. А желаещи с данни и капацитет за такива няма. От онези другите, крещящите, медузите, манипулаторите има в изобилие.

От онези, лудите и смелите, на които се прекланяме уж по празниците, обаче няма.

Дали е съдба? Не знам.