Мълчанието „Чернобил“: Тогавашният комунистически режим в София избра да пожертва здравето на милиони българи в името на идеологическото угодничество към СССР

За нуждите на Тодор Живков и обкръжението му се доставя бутилирана минерална вода от Алпите и Евиан, Франция. За населението – манифестация под радиокативен дъжд:

Радиоактивен Йод (Йод-131) – „Тихият убиец“ в първите дни

Той е бил най-голямата непосредствена опасност по време на манифестацията през 1986 г.  Натрупва в щитовидната жлеза, причинявайки висок риск от рак, особено при деца. Човешкото тяло (щитовидната жлеза) натрупва йод много бързо. Когато той е радиоактивен, той облъчва жлезата отвътре, което води до рак.

Стронций (Стронций-90) – „Трошачът на кости“

Химически прилича на калция. Тялото го бърка с калций и го натрупва директно в костите и зъбите, където той остава завинаги и облъчва костния мозък (причинявайки левкемия).

Цезий (Цезий-137) – Дългосрочният проблем. България е сред силно засегнатите държави, като се нарежда на 8-о място по замърсяване и на 1-во по облъчване на населението в Европа.

Той прилича на калия и се разнася из мускулите и целия организъм. Остава в почвата и хранителната верига десетилетия наред.

Павлин Иванов

На 26 април светът отбелязва Международния ден в памет на Чернобилската катастрофа. За България обаче тази дата не е само спомен за една технологична авария, а за едно от най-циничните национални предателства в съвременната ни история. Докато Европа предприемаше мерки за защита на населението си, тогавашният комунистически режим в София избра да пожертва здравето на милиони българи в името на идеологическото угодничество към СССР.

Две паралелни реалности: Истината за избраните срещу лъжата за народа

Докато пропагандата успокояваше хората, че „радиацията в България е по-ниска от тази в Алпите“, документите на УБО и решенията на Министерския съвет разкриват мащабна операция за биологична изолация на върхушката.

Протокол за оцеляване на елита: Секретната хранителна верига

Документите на УБО (Управление за безопасност и охрана) показват, че още на 30 април 1986 г. — ден преди манифестацията — започва изпълнението на авариен план за снабдяване на ЦК на БКП.

• Документиран факт: По разпореждане на зам.-началника на УБО ген. Кашев, се забранява консумацията на каквито и да е местни храни и напитки от „правоимащите“.

• Чиста вода: За нуждите на Тодор Живков и обкръжението му се доставя бутилирана минерална вода от Алпите и Евиан, Франция.

• Специален внос: Месото, плодовете и зеленчуците се внасят от „чисти“ райони (предимно от Южна Америка и Австралия) и се съхраняват в хладилници, които са под денонощна охрана и радиационен контрол.

Престъплението при доставката на мляко

Докато официалните бюлетини на БТА съобщават, че „няма опасност“ за населението, секретните протоколи на МС сочат обратното:

• Факт: Радиационният контрол на млякото в София и големите градове показва стойности на Йод-131, превишаващи нормите хиляди пъти.

• Решението на властта: Вместо да се спре продажбата, се дава указание за „разреждане“ на заразеното мляко с чисто сухо мляко (от държавния резерв), за да се свали нивото на радиация до „приемливи“ за статистиката нива. В същото време за децата на номенклатурата се доставя само чисто сухо мляко от внос.

Изборът: Йод за номенклатурата, мълчание за децата

Най-фрапиращото различие е в превантивната медицина.

• За върхушката: Чрез Правителствена болница и звената на УБО е раздаден калиев йодид на всички висши функционери и техните семейства още на 29-30 април.

• За народа: Министерството на народното здраве получава изрична забрана да обявява йодна профилактика. Дори на 4 май, когато облакът е в пика си, официалните власти твърдят, че „профилактика не е необходима“. Това обрича хиляди български деца на рак на щитовидната жлеза в следващите десетилетия.

Манифестацията: Жив щит за лъжата

В архивните кадри от 1 май 1986 г. се вижда как Тодор Живков и Политбюро стоят на трибуната на мавзолея.

• Скритият факт: По спомени на преки участници и охранители от УБО, върхушката на трибуната е била предупредена да не консумира никаква храна на открито, а на самата трибуна са били монтирани скрити дозиметри.

• Престъплението: Долу, на площада, стотици хиляди българи маршируват под радиоактивния дъжд. Властите съзнателно не отменят парада, за да не „предизвикат паника“ и да не обидят съветските си господари.

Жертва в името на „братския“ режим

Докато в пилотската кабина на самолет на „Балкан“ е регистрирана 10 пъти по-висока радиация, а на българо-турската граница нивата са извън нормите, българските деца са изкарани под радиоактивния дъжд на първомайските манифестации.

Мълчанието не беше плод на незнание, а на избор. Комунистическото ръководство реши да не разсърди „братския“ съветски режим, дори с цената на здравето на бъдещите поколения. Докато висшият ешелон се е хранел с проверена, чиста вносна храна, милиони ученици, майки и войници са консумирали радиоактивни марули, мляко и месо.

Наследниците на мълчанието: Въпросът на днешния ден

Днес, 40 години по-късно, последиците от Чернобил са вградени в статистиките за онкологични заболявания у нас. Но по-страшното е политическото „информационно затъмнение“, което продължава да тегне над част от обществото.

Когато днес български граждани дават гласа си за политически сили, които се самоопределят като директни наследници на онзи режим, или за формации, за които днешният режим в Кремъл е еталон, те гласуват за същата философия на управление:

• Човешкият живот като разменна монета;

• Идеологическото преклонение пред чужда държава над националния интерес;

• Скриването на истината в името на „държавната сигурност“ (чети: сигурността на партията).

Урокът, който отказваме да научим

Документите на БТА и анализите на „Свободна Европа“ от онези дни са паметник на предателството. Предателството спрямо собствените ти деца, за да не се „разсърди социалистическият брат“, е петно, което не се измива.

Днешният вот за наследниците на тези, които мълчаха през 1986-а, е форма на историческа амнезия. Фактите са ясни: една система, която веднъж е пожертвала народа си в името на чужд диктатор, ще го направи отново. Чернобил не беше само авария на реактор – той беше авария на морала, чиито метастази продължават да влияят на изборните резултати и днес.

Паметта за Чернобил не трябва да бъде само венец пред паметник. Тя трябва да бъде разумът пред изборната урна, за да не се повтаря никога срамната страница на мълчанието, което убива.

Истината срещу носталгията

Тези факти не са теории на конспирацията — те са документирани в държавните архиви. Това е истинското лице на „грижата за човека“ при социализма. Човекът, за когото се грижеха, имаше име и титла в ЦК. Всички останали бяха просто статистически риск.

Защо е важен този материал за днешния българин? Защото носталгията по онова време е форма на самоубийство. Когато днес гласуваме за наследниците на тези, които пиеха „Евиан“, докато ни хранеха с радиоактивни марули, ние предаваме не само паметта на жертвите, но и бъдещето на собствените си деца.

Предателството от 1986-а не беше инцидент. То беше фундаментална характеристика на режима:

• Идеологията пред живота.

• Москва пред София.

• Тяхното оцеляване пред твоето съществуване.

Да изпитваш носталгия по този строй е все едно да изпитваш благодарност към палача, че е позволил на децата ти да маршируват, преди да ги обрече на болести. Днешният избор пред урните е избор между истината на архивите и лъжата на носталгията.

Материалът е базиран на разсекретени документи от архивите на БТА, УБО и протоколи от заседания на Министерския съвет на НРБ (1986 г.).