Минчо Казанджиев, арх. Силвия Средкова, зам. кмета Пенка Николова, арх. Емилия Христова и Сергей Денчев – съучастници в убийството на един СИМВОЛ!

Павлин Иванов

Когато показвате на своите приятели и гости Покритият ни мост, с гордост заявявате, че това е прочутият мост на уста Кольо Фичето. Цяла България, поколения наред разпознава СИМВОЛЪТ на Ловеч! Като такъв, Покритият мост е известен и сред чуждестранните туристи, дошли специално да видят на живо легендарното съоръжение. Хиляди снимки на дървеният Покрит пост в интернет запознават туристите единствено с днешният, точно днешният вид на нашият мост.

Какво направиха Минчо Казанджиев и скъпоплатената му компания? Публично, пред цяла България, разрушават легендата за Покритият мост!

Според тях, използвайки евтини аргументи, заявявайки по радиа, телевизии, сайтове и вестници, че това, което всички познават като дело на уста Кольо Фичето – Покритият мост, всъщност не било автентичният му мост. Т.е., скъпи туристи, няма за какво да идвате в Ловеч! Ние ви показваме една опашата лъжа, като искаме да вземем вашите пари, за това, че ви лъжем.

Развенчаването на легендата от Минчо Казанджиев и компания за Покритият мост с едничката цел да стане тяхната, в намерението единствено да усвоят едни пари, ще доведе гарантирано до отлив на туристи или поне ще ги сведе до едно атракционно влакче хора. Кой печели от тази битка?

Ловеч? Друг път! Хотелиерите и ресторантьорите? Музеят? Да ги попитаме тогава?

Печелят единствено двамата архитекти Емилия Христова и Сергей Денчев, които ще получат добър хонорар за целия скандал! А те на кого се отчитат е тама на друг, доста по-подробен и подкрепен фактологично коментар.

Другите, които печелят са околните градове, с които си съперничим за туристическият поток в региона. Но Ловеч, гарантирано губи!

Това ли искаме за умиращият Ловеч – да бъде убит последният символ на града ни?

И това ли ще разрушат днешните му управници, след като пуснаха ОТплаваща иновативна сцена за стотици хиляди левове, сътвориха в истинския смисъл на думата „виртуален“ , т.е. нищо истинско и свързано с епохата – музей на водата, след като купиха „бавнодвижещо се атракционно влакче“ за радост единствено на бабите и техните внучета дошли за малко в Ловеч и минаващо покрай рухналата къща на хранилище на музея срещу ОББ и опасните стени на бившата Казарма , след като със скъпоструващ хеликоптер цопнаха металното нещо на „Хисаря“ …

Можеше ли да се избегне всичко това – разрушаване на представата за символа на Ловеч? Да разбира се! Но като срещу това не работеха за пари точно тези, които трябваше да пазят нашата история и култура.

Ако Ловеч имаше мислещ и прозиращ в бъдещето кмет. Ако кметският екип беше съставен от хора мислещи, обичащи града си, нямаше да се стигне до убийството на символа на Ловеч. Дори след всички полемики, ината на няколкото човека замесени в тази история можеше да бъде преодолян. Утре .. дано не е късно.

Минчо, не пипай моста!

 

А с вас, уважаеми ловчалии, които държите моста да остане такъв, какъвто е, ще се чакаме утре в 13.00 ч. пред зала 109 на Дом Преслав!