Иво Райнов

Достъпът до наркотици около и в ловешките училища не е проблем. Казват го самите ученици, анкетирани от Превантивно-информационния център за борба с наркотичните вещества. Центърът е действащо звено към Общинският съвет по наркотични вещества. Горният извод не е единствената стряскаща новина. Започвам с този факт, защото той не е изненада. Учениците посочват три локации на разпространение на наркотици. На първо място са дискотеките, където снабдяването е най-лесно. Като се замисля в Ловеч има три нощни заведения.

Не могат да представляват  трудност нито за контрол, нито за овладяване разпространението на наркотични вещества. Щом те са основни пунктове за разпространение значи контролът е слаб, несистемен и често имитационен. Причините са прозаични – липса на желание, наличие на интерес или комбинация от двете.

На второ място по честота на случаите с разпространение учениците посочват районите около училищата. Този факт също отдавна е публична тайна. Дори приемаме за приемлива практиката да се пуши свободно около училищата  и по този начин улесняваме разпространението на опиати. Проблемът пак е в липсата на контрол – училищен и специализиран. Причини много, но най-страшната е човешкото ни безразличие.

А индиферентността води до завземане на нови територии. И тук идва истинската плесница, наркотици вече се разпространяват в самите училища и застрашават дори децата, които се опитват да стоят далеч от дрогата. Кому не е ясно, че проникването в училищата се случва с мрежи от дилъри-ученици. Тук неспособността на училищните общности да противодействат наистина плаши.

Един от изводите от проучването казва, че марихуаната е превзела ловешките училища, защото всеки пети декларира, че е провал или употребява. Този дял е с проценти по-голям от предишните анкети, което показва, че провежданата политика през периода е напълно неефктивна. Учениците казват, че в Ловеч свободно може да се намерят марихуана, амфетамини, екстази, ЛСД, хероин и др., а каквото не може да се открие – „може да се направи”. В малък град, в който всичко е видимо като на длан това звучи силно притеснително.

На няколко пъти по-горе акцентирах на слабия контрол. Проблемът се разраства пред очите на училищните общности и полицейските и правораздавателните служби. А тяхната неспособност или нежелание да се справят с ерозира доверието. Страшно е, че учители, училищни педагози, педагогически съветници и полиция са последната опция на децата, когато бъдат въвлечени в проблеми с употребата на наркотични вещества. Децата не вярват на нас, които сме призвани да ги възпитаваме и на хората, чиито дълг е да ги защитават. Не ни припознават нито за довереници, нито за защитници. Това си е истинска оценка.

В анализа на Превантивно-информационния център се посочва, че тези резултати ще послужат при планиране и провеждане на общинска политика в областта на наркотиците и за прилагането на ефективни мерки и подходи. Думата ефективна е ключова, защото стореното до момента няма подобна характеристика. Ако тези резултати не провокират активно отношение към проблема процесът на превземане на училищата от дилъри и наркотици ще придобие неконтролируеми размери. Отговорността е ясна. Тя е колкото семейна, толкова и обществена. А обществената отговорност тежи на всички нас – общинско ръководство, общински съветници, учители, полиция.