Ловеч не е само име на град! Ловеч е идея, мечта, кауза и магия.Честит празник!

Павлин Иванов

„Ала все пак и тук
хора раждат се , дишат , мечтаят ,
във тревоги и слънчеви дни
подир своето щастие бягат .“

Познат ли ви е рефрена от знаменитата песен на Тангра „Нашият град“?

Да, в моят град, хора раждат се , дишат , мечтаят. Макар и малък, Ловеч е един от най-прекрасните дарове, с които Бог е любовта си. Красива природа, забележителна история, родно място на бележити българи, талантливи и красиви деца ..

Дадено ни е толкова много!

Ловеч не е само име на град. Ловеч е идея, мечта, кауза и магия. За всички тези, които го обичаме, ароматът на люляк ни напомня винаги и навсякъде, независимо колко далеч се намираме за нещото, което ние българите наричаме ДОМ. За нас, домът е нещо повече от територия, къща, хора. Домът е мястото, което ни говори, привлича, дава сигурност и усещането за спокойствие и уют.

Точно затова, хилядите ловчалии, които живеят далеч от родният град го обичат по един особено болезнен начин. Ловеч е една безнадеждна любов. Любов обречена, любов кипяща в сърцата и душите, но и любов несподелена.

Започнах точно с този куплет от песента на Тангра, защото той започва с думите: „Ала все пак ..“. Да, ала все пак, въпреки лошите стопани, въпреки затворените очи, въпреки прогонените хиляди души, в Ловеч се раждат хора, дишат, някои мечтаят.

Аз съм един от мечтателите. Мечтая да бъдем по-добри, по-умни, отговорни, чувствени, обичащи града си. Мечтая децата ми да имат бъдеще тук. Мечтая родителите ми да живеят достойно. Мечтая приятелите ми да се чувстват щастливи тук. Мечтая заедно да превърнем това прекрасно място от двете страни на лакътушещият Осъм в дом.

Дали ще се случи някога?

Да, аз вярвам в това. Надявам се и вие да мислите като мен. Бих се радвал, ако тук има надежда, смисъл, бъдеще.

Нека в деня на светите братя Кирил и Методии, закрилниците на нашият град, се замислим какво можем да направим, въпреки различията, разсипията и всичко, което ни разделя. Днес е хубав ден да видим зеленият и красив Стратеш, гордият Хисар, пълноводният Осъм, обичаният Баш-бунар ..

Нека отворим очи, да се огледаме, да вдишаме дълбоко и да оценим най-после какво имаме. Да благодарим на Природата и на нашите предшественици, за всичко онова, което ни изпълва днес. Но и да направим нещо лично за себе си – да обичаме, да се радваме, да се опитаме да създаваме, защото всичко това е за нас и нашите деца.

Знам, че заслужаваме много повече. Знам и че пречките са много. Ала все пак, тук се раждат деца, дишат, мечтаят. И в тревоги и слънчеви дни, подир своето щастие бягат.

Нека бъдем щастливи тук със семействата и приятелите си. Нека направим така, че нашето щастие да бъде тук и сега. Необходимо е толкова малко усилие от всеки един за да се сбъднат мечтите ни!

Честит празник!