Иво Райнов

Има много причини за трудното завръщане на младите хора към учителската професия. Предполагам, че една от най-отблъскващите е високото ниво на стреса. Източници на стреса колкото искате – шум, напрежение, поведението на децата, трудната възраст на тийнейджърите, вечният натиск от недостигащото учебно време и големия обем учебен материал, преследването на резултати и постижения в различните форми на външно оценяване.

Но има един източник, който съвсем непредизвикано създава непрестанно напрежение в системата – администрирането на образователния процес.

Само едно предложение или решение е достатъчно за да разтресе цялата система по вертикалата. Примери в изобилие. Настоящата учебна година едвам е започнала, а вече се случиха няколко вълни на стресово раздрусване.

  1. Разпределенията.В продължение на седмица учителите бяха обърквани от разнопосочни и натоварващи изисквания, произтичащи от регионалните и локалните ръководства. Ред в объркването постави писмото на госпожа Таня Михайлова. Стана ясно, че изискванията на МОН облекчават труда на учителите и ги освобождават от заверяващия контрол на директорите. Писмото, обаче, достигна до учителите само в социалните мрежи и групи. Разбирам, че в голям процент от случаите не е било разпратено чрез РУО и директорите и по тази начин не малко учители са преминали през стреса на преформатиране на всички свои разпределения.
  2.  Декларации.Миналата седмица бе разпространена декларация за конфиденциалност, каквато задължават учителите да подпишат в част от училищата. В този документ учителят поема задължения за нещо като „училищна омерта“, която действа дори след като напусне. Подписва и правото да бъде наказван по КТ ако не спази поетите ангажименти в декларацията. Ясно е, че подобна декларация, която не се изисква от Закона и нито една наредба се превръща в средство за тормоз над учителите. Очевидно учителят трябва да бъде държан в постоянен страх и безропотно мълчание. Всичко важно за задълженията на учителя е записано в Кодекса на труда, Правилата за вътрешен ред и Етичния кодекс на училището. Останалото е мачкане и стрес.
  3. Промени в наредбите. На дневен ред е обсъждането на нов текст на Наредбата за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Някаква медия се концентрира върху главата за атестирането на учителите и директорите и подчертава текста, в който е записано, че при две слаби оценки учителят може да бъде уволнен. В учителските Фейсбук групи се започва люта и гневна дискусия. Добре, но този тест не се различава по нищо от същия в старата наредба, приета през 2016 година. Текстът е заложен в чл. 228 от ЗПУО, приет преди цели три години. Ако е имало несъгласия с тези текстове, моментът за тяхното отстояване е бил тогава… Паниката в момента е абсолютно излишна.
  4. Обтягане на отношенията с родители. Практика е фриволни интерпретации в медиите да създават ненужно напрежение. Така преди седмица няколко електронни медии публикуваха бомбастичната новина, че при 9 отсъствия учениците ще полагат изпит за приключване на срока и годината. В новината има истина само за предметите, изучаване с 36 часа годишен хорариум. За тях това е квотата от 25% отсъствия, записани като условие да не се оформя срочна оценка в чл. 22 от Наредбата за оценяване на резултатите от обучението на учениците . Там е и регламентът за полагане на изпит в конкретната ситуация. Тестът отново не е нов и въобще не става дума за някаква промяна в Закона както внушават медиите. Наредбата е от 2016 година. Тук също имаше лавина от коментари, гневни и несъгласни. Ситуацията пак е като късна терца в бридж-белота. Обсъждането отдавна е приключило, изискването трябва да се познава, още повече да е записано в правилниците на училищата.

Ето така за по-малко от месец четири различни ситуации нагнетиха напрежение в училищата. А е изминал само септември. От опит всички знаем, че няма да са последните. Учителят по принцип работи под стреса да не сбърка, да не изостане, да не пропусна, да не обиди… Задачите са всекидневни и все с много кратки срокове . Всяка медийна глупост, нарушена комуникация или излишно изискване само засилват стреса. Хубаво е да се сещаме за тези факти, когато отново започнем да кършим ръце, че няма учители и младите продължават да странят от професията.