Какво се случва с уважението, когато застане между един голям талант и един малък чиновник

Иво Райнов

Да намериш любознателен ученик е сравнително лесна задача. Далеч по-трудно е да съхраниш хъса му да попива наука и да гони високите предизвикателства. Затова уважението е минималното, което дължим на тези  младежи.

През последните години имам уникалния шанс да работя с подобно момче. Широки интереси и способности в много научни области, но една страст – географията. По нашия предмет възможностите за изява съвсем не са много – една олимпиада и отскоро национално състезание. Страстният географ гори от нетърпение за изява. Затова прие без всякакво допълнително  убеждаване учстие в националното състезание за тази години. Проведе се в началото на февруари във Велико Търново, с любезното домакинство  на ПМГ „Васил Друмев“. Съревнованието бе напрегнато и с повече от достойна конкуренция. Нашият младеж бе най-добрият по признания и на членове на журито, но заради разбираема конюнктура подели първото място с представител на домакините. Факт е, че ловешкият младеж бе награден последен като истински победител и на практика постави точка на церемонията по удостояване на призьорите. За моя огромна изненада, обаче, победителят не получи грамота. Помислих, че споделеното първо място или технически причини са попречели на изготвянето на грамота за самото състезание, но такава ще бъде изпратена допълнително. Нищо подобно, месец и половина по-късно един победител не е получил хартиения знак на уважението. За този месец търсих контакт с организаторите, но се натъкнах на мълчание. Потърсих съдействие от институции и все пак стигнах до хората, отговорни за провеждането на състезанието. За да науча, че нямат намерение да издадат грамота на нашия участник, въпреки че в предварителния регламент, изпратен от тях, са поели точно този ангажимент. И за да бъде всичко абсурдно и грозно разбрах, че са издали подобни грамоти на своите великотърновски участници. Така единият от първенците, който е тяхно момче, получава писмен сертификат, а другият, далеч по-заслужил, остова бе това призвание. Странно отношение на една институция (РИО), призвана да подпомага образованието и да поощрява талантите. Вместо неудобство от различния поглед към еднаквите постижения на двама ученика, чиновникът нагло заявява, че тази дреболия може да бъде свършена и от ловешкия инспекторат. За състезание проведено на чужда територия.

Така младежът, който със знания, упоритост и талант спечели национално състезание по география не може да покаже документ, който удостоверява високата му класа. Не разполага и със спомен, към който да се връща, когато завърши училище и гордо да си припомня  географскя фурор. Да не говорим, че сега младежът е възпрепятстван и в желанието си да кандидатства за стипендия. Защото колкото и да си талантлив,  това се доказва с официални документи  от проведените състезания. Всъщност  в момента всичко, което стои зад казаната от мен и младежът дума е един протокол, качен на сайта на математическата гимназия във Велико Търново. Елементарна табличка без подписа на който и да е член на журито и без печат, удостоверяващ истинност. Протокол не може да бъде открит и на официалния сайт на Министерството на образованието. Сякаш сме участвали в една състезателна пирамида. От онези, които ти гълтат времето, енергията и вложените средства, а накрая си тръгваш само с потупване по рамото.

Та в контекста на този абсурд в главата ми нахлуват доста въпроси. Например кому служат тези инспекторати, които не хранят дори елементарно уважение към талантливите деца? Или какъв  педагог може да се крие в черупката на закоравял чиновник, който дели успехите на децата на наши и чужди? И ако тръгна да търся отговорите измежду тях ще намеря и тези, защо децата все по-трудно се мотивират за участия в състезания и олимпиади. Апропо, не знам защо си мисля, че това е и една от причините талантите да бягат зад граница, където намират доста повече уважение и признание.

Хубаво сме ги подхванали реформите в средното образование. Ама как ще реформираме хората, които администрират системата!