Павлин Иванов
Вече са ясни листите, вече са ясни номерата в бюлетините. И с всичко това се изчерпва съдържанието на предстоящите избори.
Има няколко страшни, буквално, факта, които упорито не се променят и това е.
- Политическите лидери и членове на партии живеят в свой, много собствен свят. Имам чувството, че ние хората и те – политиците, не обитаваме дори една и съща вселена. Толкова сме различни, толкова различни мисли имаме, толкова много сме далеч един от друг. А концепцията за представителната демокрация е проста и ясна – делегираме своето доверие и права на народен представител, партия, които да ги защитават. Дали това в последното десетилетие се случва? Всъщност, някой от нас, има ли свой народен представител в този контекст?
- Политическите лидери привличат в своите партии единствено хора, които приемат връзката “началник-подчинен”. И не, че не трябва да има йерархия. Трябва, разбира се! Но партиите, може би дори без изключение, не създават мозъчни тръстове за развитие, нямат потребност дори от различни мнения, които да се борят за ценности, цели, посоки.
Обикновено, съвременните партии са копия на своя вожд. В цялост. И като манталитет, и като разбирания, и като сходна интелектуална стойност. Няма големи ментални вариации между лидера и останалите.
Възниква въпроса: След като не се допускат вътре различия, как един проблем се оглежда от различни страни, с различен начин на мислене и се взима умно и работещо решение?
- Пълна неестественост на лидери, кандидати, членове и категорична неподготвеност (с много малко, единични изключения и то в големите партии).
Почти всички кандидати, които се престрашат (познавайки собствената си некомпетентност) да говорят, ви представят заучени и понякога тренирани предварително клишета. Проблемът е в това, че повечето нямат идея как функционира държавата. Буквално.
Бъркат местните избори за кмет и съветници, с тези, в който всъщност участват – парламентарните.
И ако на обикновените хора, търсещи свое представителство, е простено да не знаят много основни неща свързани с взаимоотношения и взаимовръзките при управлението на една държава, то на кандидатите не е. А и не трябва да им бъде прощавана некомпетентността.
Те точно за това са малко – 240. И всеки един от тях, трябва да бъде на топ ниво! Но не би.
Заучени и празни фрази ще се леят от екраните. Те няма да достигнат до никого. Няма да произведат ефект. Просто прекарано пред и зад екрана време, без номинална стойност.
- Пълно, съзнателно, целенасочено и устойчиво бягане от случайни срещи, дискусии, дебати.
Много от партиите участват в предизборната кампания единствено през форми, които не дават възможност за обратна връзка.
Не искат да говорят с нито един непоканен на събитие от самите тях, не искат да има случайности, които могат да поставят в неловко положение образа на поредния кандидат.
Всъщност, как биха могли тези хора да представляват някого, след като бягат от среща с него? Как разбират къде бъркат, какво се иска от тях, след като няма как да се комуникира с тях?
Странни са разбиранията за провеждане на кампании!
- И да, наистина, в последните много години, смислени кампании просто … НЯМА!
Всяка политическа формация се е ограничила до обичания телевизионен вот и каквото може да .. мотивира с някакъв ресурс, предимно паричен.
Няма битка на идеи, концепции, стратегически цели, оперативни планове, тактически подходи. Няма дори ПР битки и някакви смислени действия. Шаблони, едни и същи матрици, едно и също бягане от истинския смисъл на една кампания.
Има няколко основни причини:
– след като знаеш, какво си правил като си управлявал, как да се появиш и да говориш розови небивалици за борба с корупцията, за пазарната икономика, за антимонополни регулации …
– след като знаеш, че нямаш идея къде отиваш и имаш чудовищна липса на знания, опит, визия, а дори дефицити в собствената си личност, как да се появиш някъде в неконтролирана среда?
Идват сложни, но предизвестени като общ резултат избори. И няма правилни или грешни избори, а всеки от нас трябва да носи отговорност за дадения глас.
За съжаление, деградацията в партиите прави много труден и почти невъзможен принципен вот и смислен избор.
Партиите не искат да се променят, изключително видимо е това днес, а хората, не искаме да си разваляме рахата да попържаме.
За първи път от много години ситуацията и в България и света е толкова интересна и плодотворна за смислени кампании. Има всички предпоставки за това. Но отново няма да се случи, този път не заради липсата на предизвикателства, а заради липсата на човешки потенциал в политическия тъй наречен елит и неговите последователи.
А колко полезно и хубаво би било, ако всичко бъде различно …