ЦИТИРАМЕ:
„СЪВЕТСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ТРИ БРИТАНСКИ МАНДАТА/1956-1963/
Из архива на Форин офис за събития и личности в България
Автор: Димитър Димитров – Би Би Си Лондон, 1994 г.

Стр.92 „ Концентрационните лагери в България занимават британската легация към средата на 1961 г. На 31 май от легацията съобщават на Лондон:
„ Концентрационният лагер на дунавския остров Белене, който от дълго време беше използван за политически затворници, на който през 1958 г., след вълната от арести, бяха изпратени известен брой „хулигани“, изглежда е бил преместен на ново място – край Ловеч. На стотина метра от главния път могат да се видят затворници, заети с/стр.93/ физически труд. Наблюдават ги надзиратели, които стоят с пушки на билото на хълма над тях. Не се прави опит да се прикрие съществуването на този лагер за принудителен труд.“
Заедно с доклада легацията изпраща на Изследователския отдел на Форин офис и две писма.
Първото писмо е анонимно и е изпратено на 20 септември 1960 г. от Варна. В архивите на Форин офис е запазен неговият превод на английски: „ Не се изненадвайте, когато четете това писмо, изпратено от образовани, нещастни хора, жертви на сегашния комунистически режим в България. Желаем да поясним, че сме заклети англанофили, които дълбоко уважават името на нашия безсмъртен покровител, великият англичанин Уилям Гладстон, който пръв издигна глас в Британския парламент за свободата на България.
С дълбоко съжаление съобщаваме следното:
„Правителството на Антон Югов продължава да изселва нас и семействата ни в провинцията и да ни излага на гладна смърт. Нашите домове ни бяха отнети и в тях са настанени комунисти. Преследват ни и не ни дават да живеем нито в София, нито в друго населено място, освен в града, в който се намираме. Ние сме измъчени до смърт, гладни и без работа, защото не ни дават работа.
Умоляваме ви да издействате всяко изселено семейство да се върне в своя дом, а настанените комунисти да напуснат нашите къщи, за да можем да влезем в жилищата си. Правителството на Югов лъже като казва, че няма изселени хора. Преди ни измъчваха в концентрационния лагер „Белене“, а сега по Ловешките чукари.“

Стр.94. Второто писмо, което британската легация изпраща в превод на Форин офис, е подписано от Любен Паунов, живеещ на ул.“Сталин“ №82 в София, който пише на 4 май 1961 г.:
„Аз съм на 60 години, писател и журналист, не съм партиен член. В 1957 г. бях пратен в концентрационния лагер „Белене“ без никаква причина, а като съм свободен и демократичен човек. В „Белене“ трябваше да изкопаваме по 5 кубика земя дневно. Нямаше вода. Хората копаеха дупки и пиеха вода от тях. Водата беше леденостудена и вонеше. Прекарах две години там. Сега страдам от следните болести: гастрит, колит и ревматизъм. Сега съм парализиран, жив труп. Милиционерите ме биха в лагера и ми отрязаха…..Уринирам кръв. Те срязаха врата ми и едва се движа. Състоянието на лагерниците е ужасно. Няма измъкване. Изхвърлиха ме от лагера като мръсно куче. Храната там беше ужасна: ½ хляб на ден, само зрял и зелен боб. Безкрайна работа, много псуване. Какво е комунизъм? Научно прилагане на лъжа и заблуди, със средствата на диалектическия материализъм. Докога ще продължава тази лудост в нашата Родина? Затворите са пълни с хора, лагерът беше преместен близо до Ловеч, където хората трошат камъни.Постоянно изселват хора в Добруджа. Знам, че моето писмо ще бъде отворено от милицията и фотографирано, но няма никакъв друг начин за комуникация.“

След като се запознава с писмата на анонимния подател и на Любен Паунов, служител от Изследователския отдел на Форин офис записва следните заключения:
„ Досега не бяхме чували за Ловеч, а преди две или три години имаше слухове, че лагерът „Белене“ е бил закрит. Намирам второто от писмата трудно за вярване и се Стр. 95. съмнявам, че човек би могъл трудно да оцелее след толкова изтезание, макар да казвам това без никакви медицински познания.
Изпращайки писмата от София, легацията прави следната препоръка: “Би могло да запознаете Би Би Си със същината на писмата.“ Във връзка с препоръката служител на Форин офис записва към папката за лагерите: “Би Би Си беше информирана.“
След като програма по документите на Форин офис за лагерите беше излъчена в Историко-политическата рубрика на Би Би Си през пролетта на 1992 г., в Българската редакция се получи писмо от брата на Любен Паунов. На 15 май 1992 г. Милен Паунов, оперен певец, живеещ на бул. „Витоша“ №82, пише на английски до Би Би Си:
„Моят брат Любен Паунов, беше първо държан 2 години в „Белене“.Тогава беше пуснат за много кратък период да си дойде вкъщи (вероятно през това време той е написал писмото до посолството). Той беше така зверски осакатен от червените садистични кучета в лагера, че почти не приличаше на човек. Ние не можехме да му помогнем по никакъв начин вкъщи – нямаше начин да му помогнем нито физически, нито психически, той беше така напълно обезобразен.
След 30 дни вкъщи, в наше отсъствие, той е бил измъкнат една сутрин и отведен. Моят 13-годишен син, който лежеше болен с остра простуда, е бил единственият свидетел, когато червените агенти влачели по стълбите брат ми, ЛЮБЕН ПАУНОВ, за да го отведат в лагера на смъртта в ЛОВЕЧ. След 10 дни той бил екзекутиран – убит с удари с лопата. На следващия ден бил откаран с камион отново в Белене, за да го ядат там свинете. Тази информация имам от човек, който спял до неговото дървено легло през тези 10 дни и бил свидетел на смъртта му. След като лагерът беше закрит, този мъж дойде направо вкъщи, приличаше на скелет.“
Стр. 96. „Заедно с писмото си Милен Паунов изпрати и смъртния акт на брат си, който му е бил връчен на 23.05.1990 г. В акта пише, че Любен Паунов е починал на 3 юли 1961 г. в поделение 0789 на МВР в Ловеч. Причина за смъртта:“Пиелитис калкулоза . Уремия.“
На гърба на изпратената снимка на брат си Любен, Милен Паунов пише: “Любен Паунов беше екзекутиран по специална заповед на Тодор Живков, защото разказваше вицове за него.“
За това, че Любен Паунов е обичал да разказва вицове, сподели в интервю за Би Би Си Йосиф Загорски, който е бил „в една компания с него през 1952-55 г.“
„Любен, например, казваше така: „Аз съм написал писмо до Вълко Червенков: „Докога нашата хубава столица ще носи името на една гръцка принцеса София. Предлагам да се кръсти Червенковград.“ И продължаваше: “Понеже ще приемат веднага това мое предложение, мен ще ме направят кръстник на града и след това ще има улица „Любен Паунов“ на името на кръстника.“

„ Такива безобидни вицове разказваше той. Но те нали се страхуваха и от сенките си…“