Зле съчинени лъжи за един обществен форум и бъдещето на Покрития мост

Иво Райнов

Политическите ПиАр-и са платени лъжци. Не е откритие или новост. Когато политическите ПиАр-и пишат статии за обществено значими събития,  публикуват платени лъжи. Политическите ПиАр-и не подписват статиите си, платените лъжи са анонимни. Надявам се, че ще ми бъде простено нахалството да перефразирам известен текст от една много вехта книга, но тях, политическите ПиАр-и ще ги познаете по стила и сайта-гостоприемник на лъжите им.

Не беше трудно да разпозная зле прикрития и страхливо анонимен  ПиАр, публикувал статия в близък до Минчо Казанджиев сайт.  Както вече казах задачата на подобна порода перачи на кирливи кметски ризи е да манипулират аудиторията и да лъскат ръждасяли барелеф на своя работодател. Не допусках, че един известен местен кметски имиджмейкър може да съчини толкова лъжи в един относително къс разказ за обществено събитие. Всичко това в един видимо изнервен разказ за вчерашния обществен форум за преустройство и рехабилитация на ловешкия покрит мост. Статията лесно може да бъде намерена в интернет, защото е публикувана в стенвестник, който е online. И така хайде да преброим лъжите.

Още заглавието ни казва, че „с обществения форум за Покрития мост стартира предиозборната кампания в Ловеч“. Плитка лъжа, която трудно би се противопоставила на няколко аргумента. На форума вчера се изказаха повече от четиридесет мнения. Само три от тях бяха на политически лица – обявените кандидати за кметове Минчо Казанджиев, Корнелия Маринова и Кирил Гумнеров. Всички останали към момента не се приели качеството на кандидати за каквато и да е политическа позиция. Дори мненията на хора с ясна и обществено заявена политическа окраска са по-малко от пръстите на двете ръце в т.ч. и общинските съветници, взели участие в дискусията. Три четвърти от мненията не са излезли от устата на политически лица.

Очевидно политическата кампания не е била в залата, а се е загнездила в главата на анонимния дописник. Всъщност вчера не започна нищо. Вчера завърши един граждански спор, една обществена полемика, една ловешка битка. Спорът дали Покритият мост да бъде променен с бял външен вид или да запази досегашната си дървена визия започна още през пролетта и беше защитаван на три обществени обсъждания. Мненията от вчерашната дискусия са вече казани и записани на тези форуми или публикувани в различни медии. И през всичките тези месеци спорът е бил едно и също нещо – гражданска защита на историята, символите и магията на стара „Вароша“. Апропо кампанията, която кметът провежда цяло лято чрез проекта за моста, тя политическа ли е?

Съчинителят на неслучили се събития ни внушава, че „стройна агитка от противници на кмета

показа мускули срещу общината, като се брояха на пръсти запознатите с казуса“. Агитката принципно е сбирщина от хора, доведени за да подкрепят нечия страна. Ако имаше доведени хора, те със сигурност бяха поканени от господин Казанджиев. Преди началото на форума притеснена служителка на кмета обикаляше из залата с предварително подготвен списък от хора и усложиливо ги настаняваше на предвидените места по масите.

Друг е въпросът , че част от поканените не дойдоха (например масите на бизнеса и експертите останаха полупразни), а и мнозина от присъстващите заеха позиция различна от кметската. А гражданите се оказаха събрани от медиите, фейсбук и таблото пред общината, което няколко дни настойчиво канеше обществеността на обсъждането. Вероятно сред зрителите е имало зле запознати с казуса, но не и сред ораторите.

Ето няколко примера – общинските съветници прочетоха техническото задание на проекта, госпожа Маринова представи документ от НИНКН, организацията „Ловчанци“ своя кореспонденция и отговор на председателя на общински съвет господин Тихол Тихолов, господин Юрий Тинков, госпожа Людмила Брънекова, господин Иван Лалев,госпожа Капка Кузманова се позоваваха на исторически факти, господин Милчев коментираше технически тънкости при реконструкция със запазване на досегашната обшивка. А тезата, че тази агитка се е противопоставила на господин Казанджиев ми се струва вулгарна. От едната страна имаше само една кауза – мостът, с цялата му харизма, исторически романтизъм, емоционална символичност. Не ми се ще да вярвам, че някой допуска от другата страна на спора да е бил господин Минчо Казанджиев, защото той е временен, като всички нас, а Покритият мост е вечен.

Разказът на зле подготвения имиджмейкър продължава с лъжата, че „топката е попаднала в малцината млади хора, някой с ясна визия и позиция по проблема, други с предварително нагласени въпроси“. Не мога да се сдържа за да не възкликна: не съдете за младите хора по вашия интелектуален праг. Някой просто са по-умни от вас. Въпроси се подготвят на неграмотници, а в залата нямаше такива младежи. Странно е как това малцинство от младежи е убедило арх. Христова да се откажа от идеята за белия мост и да подкрепи апела на младите!

Във вихъра на литературното съчинение четем, че „сценарият за надмощение не мина“. Редно е да уточним, че сценарият, дето не мина беше писан от кметските люде. Поканен е тежък модератор (Белин Моллов), обръгнал на обществени форуми и ловък защитник и най-незащитимите каузи. Подредени са маси за обсъждане, които трябва да дадат тежест на поканените специалисти и да смачкат самочувствието на гражданския плебс, който формира тъй наречената агитка. Опит да се наложат правила, които ще ограничат възможностите за изказване на гражданския плебс. Само, че издънката дойде от масите.

Вече споменах, че две от тях останаха полупразни, защото поканените от кмета не дойдоха. Но дори от тези маси се чуха мнения срещу проекта за бял мост. Такава позиция бе изразена от господин Венцислав Йотов от масата на експертите и господин Данчо Заверджиев от масата на бизнеса. Пет от останалите маси застанаха категорично на страната на досегашния дървен мост – „Образование и култура“, „Обществени организации“, „Социални партньори“, „Младежи“ и „Общински съвет“. Тази позиция бе ясно изразена от избраните за техни говорители и не бе оспорена от никой на масите. За сегашната визия на моста солиден глас издигна бившият заместник-кмет инж. Маргарита Тодорова и настоящият служител в общинска администрация, началник на отдел „Здравеопазване и социални дейности“ Мая Василева, доскорошният директор на историческия музие Ивана Лалев и настоящият Капка Кузманова.

Тези отговорни господа и дами също ли са част от сценария? Следващата лъжа е в аргументацията защо не мина сценария – „ след почти четири часово политическо говорене единият от проектантите заяви, че ще се съобрази с мнението на младите мостът да остане в сегашния си вид“. Доста неорганизирана мисъл, говореенето е политичиско, но проектантът се съгласява с него, макар да заявява, че ще приеме тезата на младите, която всъщоност е същата като на осталите опоненти на белия мост. При това приема позицията на някакво си малцинство млади (виж горе). Чест прави на арх.  Емилия Христова, че се вслуша в гласа на хората. Както и да го гледа човек, когато проектантът се отказва от своето водещо предложение и приема настояването на залата, той вече е признал надмощие, на масовия граждански глас, въздигнат в полза на историческия символ.

За апогей стигаме до последната шизофренична теза на кметския имиджмейкър. Цитирам дословно за да отговоря подробно. И така “ Когато добре подбраните от противниците на кмета участници във форума тъкмо бяха започнали да празнуват победата си, Казанджиев обяви референдум за външния вид на моста“. Аз съм един от противниците, в конкретния случай съвсем не на кмета, а на ретроградната политика да се отричаме от историята и да размагьосваме символи. Няма силата да подбирам някого. Подбрани този, който посегна на Покрития мост, с нахалството да го прави въпреки нашето предупреждение. Истината, че неадекватното поведение на господин Казанджиев успя да консолидира разнолика, но еднакво предена на ловешката история и традиция коалиция. В този смисъл имаме класически пример на политически самоубиец.

Няколко думи и за „заека от ръкава“ или въпросния референдум. Нека отворим Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В неговия раздел III  е регламентиран местния референдум. Там четем, че такъв може да бъде насрочен от общинския съвет по предложение на кмета. Заявената кметска инициатива я имаме, но днешното заседание на съвета беше пропуснато. Следващето е планирано на 24.09.2015. Според цитирания закон общинският съвет насрочва местния референдум не по-рано от 45 дни и не по-късно от 60 дни от датата на взимане на решение. Както и да го погледнем трябва да се случш две седмици или един месец след предстоящите местни избори, гарнирани с национален референдум.

Лесно е да се предположи, че гражданският ентусиазъм ще е доста изчерпан, ресурсът за купуване на цигански гласове също. Като се им предвид, че законът изисква поне 40% от регистрираните в избирателните списъци да вземат участие в допитването и като се отчита, че предоставените от ГРАО списъци съдържат  45 000  гласоподаватели в  общината е е лесно да пресметнем, че за да бъде легитимен този референдум е нужно участието на 18 000 души.

Естествено на кмета е ясно, че този брой  е недостижим, така че предложението за местен референдум по въпроса за външния вид на Покрития мост е просто порция популизъм, която да прикрие тоталното поражение на Минчо Казанджиев във вчерашния диспут. А референдум, разбира се, ще има. Той ще се състои на 25.10.2015 година и ще е окончателен затози, който надменно потъпква гражданското мнение.

В заключение бих посочил, че фабрикуването на лъжи и дезинформации не прави кметът по-силен нито каузата за защита на историческата стойност и националната магия на Покрития мост по-малко слаба. Вече казах, че господин Казанджиев е твърде преходен за да го противопоставяме на един от най-великите символи на нашия град. В този смисъл опитът на един непохватен ПиАр да го издигне до подобна недостижима висота е не само несъстоятелен, но и жалък. Фактите от вчера са неоспорими – кметът загуби, Ловеч спечели. Нито думите, нито лъжите на посредствения имиджмейкър не чинят платените пари.